Преди да се омъжа, винаги съм живяла в предградията с родителите си. В голяма, просторна къща с двор и градина, където имахме всичката храна, от която се нуждаехме, от собствената ни градина. А всичко останало купувахме в града. По време на едно от тези пътувания срещнах бъдещия си съпруг.
Никога не съм си представяла, че ще живея в град, но любовта променя всичко. Скоро се оженихме и се преместихме със съпруга ми в апартамент в града. Отначало ми беше трудно да живея в целия този шум, суета и трафик, но с времето свикваш с всичко. Често ходех в къщата на родителите ми и се наслаждавах на природата и чистия въздух.
След 3 години брак ни се роди син. Когато детето навърши 3 години, беше по-лесно да отидем някъде с него. И тримата отидохме в къщата на родителите ми. Тъй като нямахме кола, използвахме обществения транспорт. Повечето от пътуванията бяха в събота следобед. И забелязах, че в повечето случаи пътуваха едни и същи пътници.
Някой от пазара, друг към къщата си. Лицата винаги са почти едни и същи. И сигурно са ни забелязвали повече от веднъж. И в един прекрасен ден нямах представа, че пътуването ни със сина ми ще бъде горещо. Горещо не в смисъл на времето, а на това, че бабите ще го направят горещо за нас.
Този ден, както обикновено, отивахме в къщата на родителите ми. Рано сутринта на съпруга ми му се обадиха, че е болен на работа. Но решихме да не отменяме пътуването си, защото бабите и дядовците винаги очакват с нетърпение да видят внука си. И така, качихме се в автобуса, а детето седна до мен.
Не бяхме изминали и сто метра, когато една възрастна дама ми каза с възмутен тон и на висок глас: -“Гражданино, сложете детето на коленете си. Това е обществен транспорт, а не такси. На което отговорих, че е неудобно за детето в скута ми и че може да удари предната седалка със зъбите си при рязко спиране.
И всички започнаха да се възмущават: “Значи трябва да плащате!” Но синът ми все още е на 3 години и няма карта за пътуване. Но имаше много такива и аз бях в малцинство. Честно казано, дори се страхувах, затова предадох билета. Шофьорът дори не се застъпи за мен. Казах му, че съпругът ми не е там. Случвало ли ви се е това?
