Един ден Сашко и майка му се запознават с чичо си Максим, който ги обгражда с грижи и любов. Мъжът имал дъщеря от първия си брак. Понякога Лиза идвала на гости на баща си по празниците. Децата имаха една година разлика. Те заспаха заедно в детската стая.
Лиза и Саша станаха бързи приятелки, говореха си до късно през нощта и си разказваха за мечтите и надеждите си. Саша далеч не изпитва братски чувства към Лиза. Той знаеше, че харесва момичето, но се страхуваше да го покаже. Когато заминаваше за амфитеатъра, Лиза дойде да го изпроводи. Тя го целуна по устните и той разбра, че тя изпитва същите чувства.
Когато Саша се върна от почивката си, той беше натъжен от лошата новина. Чичо му Максим беше попаднал в катастрофа с камион и лекарите дълго време се бяха борили за живота му, но за съжаление не бяха успели да го спасят. Майката на Саша и Лиза дълго седяха в прегръдките си и не можеха да повярват, че любимият им човек ги е напуснал. Саша седна до тях и също започна да плаче. Чичо Максим беше заместил баща му.
Той не можеше да повярва, че отново е останал сам с майка си. Чичо Максим помагаше на Саша със съвети, научи го да кара кола и беше винаги до него, когато имаше нужда. Когато роднините си тръгнаха, Лиза почисти печката, а майка ѝ си легна. – “Къде ще спиш? Знаеш, че вече не можем да спим заедно в детската стая, вече сме възрастни”, каза Лиза на Саша. – “Тук, на дивана.”
Той искаше да потъне в прегръдките ѝ, но знаеше, че сега не е моментът да говорят за връзката си. През нощта Саша не можеше да заспи, чуваше как Лиза ридае. Отива в стаята ѝ. Тя седеше на ръба на леглото и плачеше. Саша седна и я прегърна.Няколко минути по-късно те започнаха да се целуват. Заспаха заедно, а когато Саша се събуди, Лиза вече беше заминала за родния си град.
Той се опитва да се свърже с момичето, но тя не отговаря на съобщенията и обажданията му. Саша решава да продължи напред с живота си. “Трябва да забравя това момиче. Нашата любов е невъзможна” – помисли си той. Саша се опитва да започне връзка с други момичета, но нищо не се получава. Той не може да забрави Лайза, затова чрез майка си научава къде живее тя и отива да я посети. Не се бяха виждали повече от осем месеца.
Момичето стоеше на прага на апартамента си с огромен корем. Лиза очакваше бебе. – “Затова ли не отговори? Имаш ли някого?” Саша поклащаше глава. – “Това е нашето дете. Просто се страхувах, защото сме роднини. -Не сме брат и сестра. Престанете да говорите глупости. Трябва да бъдем заедно. Саша и Лиза се ожениха. Отначало майката на Саша беше против брака, но когато разбра, че ще става баба, им разреши да се оженят.
