Успях да превърна хобито си в доста печеливш бизнес. Правя Кукли и ги продавам в моя онлайн магазин. Бизнесът е доста успешен, куклите са скъпи, така че печеля доста добри пари. Имам приятелка, която работи като организатор на детски партита. Веднъж тя ми се обади и каза: – Лес, здравей, имам молба за теб. Нашата агенция провежда редица благотворителни събития в сиропиталище за деца с увреждания. Все още няма майсторски класове, включени в програмата на повин, но не можах да измисля нищо полезно. Самата тя, разбирате ли, децата не тичат там, не скачат, активните класове няма да им подхождат. После се сетих за теб. Куклите са това, от което се нуждаете!
Само ще ти кажа предварително, че е благотворително, така че ще трябва да работиш без хонорар, ако откажеш, няма да се обидя. Разбира се, че се съгласих. Започнахме да посещаваме сиропиталища, видях достатъчно богат там, всички деца бяха много съжаляващи. Повечето от тях са имали много трагични житейски истории. Да бъдеш физически ограничен и да останеш без родители е жестоко. Но по време на едно посещение едно момче в количка привлече вниманието ми. Замръзнах, когато го видях за първи път. Приличаше на съпруга ми като две капки вода. Когато се прибрах, започнах да разказвам на съпруга си за това момче.
Но щом си спомних за осиновяването, той започна да ми крещи. И тогава случайно си спомних името на момчето и той се промени в лицето. Когато се прибрахме, той падна на колене и започна да ме моли да взема това момче, той ми призна всичко. Още преди да се запознаем, той имаше ко ханка с това фамилно име. Но той не знаеше, че тя е забременяла от него и наро дила момчето. – Кол, ставай, разбира се, че ще вземем детето. Майките на деца с увреждания ще разберат колко е трудно с такива деца. След осиновяването не ни беше лесно. Похарчихме много усилия и пари за рехабилитация. Но сега, когато гледам как синът ни играе футбол, осъзнавам, че всичко не е напразно.
