Те са женени от около 3 години. Преди да се оженят, са се срещали почти 3 години. Когато решили да се оженят, мъжът я запознал с майка си. От пръв поглед жената ѝ харесала: била много дружелюбна, любезна и тя си помислила, че е късметлийка.
Но след това нямаше представа с кого си има работа. Двамата се ожениха и заживяха отделно. Когато ми казаха, че очакват дете, свекърва ми каза, че иска внук: не искаше и да чуе за внучка. Каза, че няма да я приеме. Тя се премести в техния апартамент.
Не правеше почти нищо, прибираше се от работа и седеше на стола си до късно, гледайки телевизия по цяла вечер.Говореше много грубо със снаха си, винаги беше недоволна от всичко. Имала силно влияние върху сина си. Жена му намекнала, че трябва да поговори със свекърва си, но той не искал да обиди майка си.
Вечерта снахата започнала да получава контракции, откарали я в родилния дом и след няколко часа се родило момиченце; приличало на ангелче. И тогава свекървата направила сцена. Изкрещя на целия родилен дом, че детето не е на съпруга ѝ, обвини снаха си в изневяра, изкрещя, че е женкарка.
Най-обидното беше, че съпругът подкрепяше майката, също обвиняваше съпругата си в изневяра и не се радваше на детето. Той дори не искаше да види дъщеря си. От родилния дом жената и дъщеря ѝ отишли да живеят при родителите ѝ, направили тестове за бащинство и изпратили резултатите на съпруга и свекървата.
След известно време тя срещнала друг мъж, омъжила се и имала син. Вторият ѝ съпруг е прекрасен човек, обича жена си и е грижовен баща на двете им деца. Той обожава дъщерята на съпругата си. Един ден се появява първият мъж: искал да види дъщеря ѝ, но тя не му позволила и казала, че дъщеря ѝ има прекрасен баща.
Тя поговорила с мъжа си и той я посъветвал да им позволи да общуват. Момичето трябва да знае кой е истинският ѝ баща и да реши за себе си дали иска да общува с него, или не. Смятате ли, че майката на момичето е постъпила правилно, като им е позволила да общуват?
