Всичко започна през лятото. Запознах се с едно много красиво и интелигентно момиче. Тогава разбрах какво означава любов от пръв поглед. Оказа се, че и тя ме харесва. Не посмях да се приближа до нея веднага, защото си помислих, че може да си има гадже.
Видях я в едно кафене и после разбрах, че всеки петък излиза там. Разбрах всичко за нея и бях много щастлив, когато разбрах, че е сама. В петък отидох в онова кафене и я зачаках. Този ден се приближих до нея за първи път и реших да завържа колкото се може по-глупав разговор.
– Виждам те често тук. Това ли е любимото ти кафене?” – Шпионираш ли ме? Така започна нашият диалог. Започнахме да се срещаме, но в началото бяхме само приятели. В края на август ѝ признах чувствата си, като очаквах тя да реагира безотговорно.- Аз също те харесвам.
Чаках да се изповядаш. Така започна нашата любовна история. Започнахме да прекарваме повече време заедно. Тя ми разказваше за живота си и аз слушах с интерес. При навършване на пълнолетие баща ѝ ѝ подарил апартамент в столицата. Така разбрах, че произхожда от заможно семейство.
Не говорех много за себе си. Нямаше какво да кажа. Веднъж я поканих у дома си и първият въпрос, който ми зададе, беше: Не разбрах защо искаше да знае, но казах “да”. След това я помолих да се омъжи за мен. Започнахме да живеем заедно и един ден тя разбра, че апартаментът формално принадлежи на майка ми, и започнахме да се караме.
“Ти ме излъга, когато каза, че апартаментът е твой. Виждаш ли, майка ти може да ни изгони от този дом по всяко време. Или ти ще отидеш и ще вземеш къщата за себе си, или ние ще се разведем. Разстроих се, защото си мислех, че това не би трябвало да е толкова важно за нея, а майка ми никога не би ме изгонила от къща, която наистина ми принадлежи. Реших да скъсам с нея, защото не исках да свързвам живота си с наемничка.
