Тя е на двадесет и две години и учи за адвокат в университета. Освен това работи като чистачка в голяма компания близо до дома си. Дошла е да учи преди четири години. Майка ѝ настоява дъщеря ѝ да учи в столицата. И тя го направи. Тя нямала роднини в столицата.
Трябваше да работи, за да си наеме апартамент. В тази фирма тя предимно чистеше подове и бършеше прах. Шефовете ѝ се съгласявали с работния ѝ график. Тя беше там вечер след училище. Вечер тя си пишеше домашните. На сутринта се връщаше в училище.
По време на почистването тя не докосва бюрата на служителите. Всички важни документи са там. Тя не иска нищо да се изгуби заради нея. Тези дни тя ходи там не само вечер, но и сутрин. Вместо да ходи на училище, тя ходи на работа.Майката на Аня се разболява и трябва да се подложи на операция.
Затова тя работи, за да събере парите. Никой от семейството ѝ не ѝ помага. Не можеше да помоли и приятелите си, защото те самите бяха ученици. Изобщо, беше останала съвсем сама. Мама беше оперирана. Парите им били дадени от непознат човек.
Той не е оставил следи, за да може Аня да го намери и да му благодари. Когато директорът на фирмата идваше на работа, той често питаше как е майка ѝ, как се чувства и дали Аня е добре… Аня си помисли, че той сигурно е разбрал за операцията и пита за нея.
После, когато почистваше кабинета му, намери лист хартия с всички плащания за операцията, за отделението и за лекарствата. И тя разбрала, че шефът ѝ е изпратил парите за операцията. Щом директорът разбрал, че е намерила лист хартия, предложил да се срещне с нея.
След работа я закарал до вкъщи, по пътя не казал нищо и едва когато стигнали, й разказал всичко… Оказало се, че този човек е нейният баща. Той и майката на Аня се бяха разделили заради глупава кавга. Майката на Аня дори не му беше казала, че е бременна. Бащата и дъщерята са се намерили случайно.
