В дома им цари пълен хаос. Не можеш да намериш нищо, дори ако много искаш. Не така възпитах сина си. А снаха ми изглежда е нормална жена. Максим е единственото ми дете със съпруга ми. През целия му живот сме правили всичко за него. Когато беше на осемнайсет, той вече имаше собствен апартамент.
Да, апартаментът беше регистриран на мое име, но все пак го купихме за него. Така че той се ожени. Бяхме доволни от избора му. След сватбата те веднага се преместиха в този апартамент. Съпругата му изглежда интелигентна и добре поддържана жена. И двамата са били на около тридесет години, когато са се оженили.
Затова си мислехме, че ще имат силен и добър брак. Но ние не се познавахме. След по-малко от година от брака им апартаментът им беше неузнаваем.И то не по добър начин. Щом влезете вътре, започва да мирише ужасно. Всички вещи са просто разхвърляни из къщата. За чиста кухня и дума не може да става.
Невъзможно е да се влезе там. Новият им хладилник се е развалил, очевидно заради многото храна с изтекъл срок на годност. В него вони, просто е ужасно. Един ден отидох в апартамента им и той отново беше разхвърлян. Снаха ми седеше в центъра на хола, ако може да се нарече така, и си правеше ноктите.
Тогава не издържах повече и казах всичко, което си мислех. Синът ми изскочи от стаята, аз му се скарах и си тръгнах. Вечерта те ми се обадиха, извиниха се и казаха, че това няма да се повтори. В неделя сутринта отидох при тях; отворих вратата и всичко беше по-чисто от всякога, всичко блестеше.
После разбрах, че това не е била снаха ми, а фирма за почистване. Но те казаха, че винаги ще блести така. Така че една седмица по-късно реших да отида в дома им с приятел, но с приятел. Имах ключовете от апартамента им, така че сам отворих вратата. Отворих и се ужасих от това, което видях.
Отново беше свинарник, отново миришеше, а нещата бяха разхвърляни навсякъде. Не знаех какво да кажа на приятеля си. На следващия ден отново отидох при тях, за да ги прочета, но никой не беше вкъщи. Апартаментът беше чист, но празен. Обадих се на сина си и той ми каза, че двамата със съпругата му няма да живеят повече тук.
Не е редно да им отварям вратата, когато си поискам и с когото си поискам. Предполага се, че им е писнало от моите приказки за чистота и ред. Искат да живеят по начина, по който искат, и да се чувстват комфортно. Те са обидени от мен, но аз не смятам, че съм направил нещо нередно. Това е техен избор – да не говорят с мен.
