С братовчед ми се оженихме в един и същи ден. Аз имам две деца, а тя – три. Аз имам прекрасен съпруг, но тя не е имала късмет със съпруга си. Съжалявам за сестра си. Знам, че има нужда от помощ, трудно й е както физически, така и финансово. Един ден реших да й дам дрехите на синовете си.
Обадих й се, уговорих си среща и отидох при нея с три големи торби. Не забравих да донеса торта и някои сладкиши. Майка ми винаги е казвала, че не трябва да се ходи на парти с празни ръце. Седяхме и си говорехме, спомняхме си детството, ученическите години.
Тя ми благодари и аз се прибрах вкъщи. Седмица по-късно, сутринта, когато водех сина си на училище, видях една възрастна жена да продава различни неща на пазара.Просто за забавление отидох да видя какво продава и изведнъж забелязах познат предмет. Отидох при нея, за да я разгледам отблизо.
Открих, че това е зимният гащеризон на сина ми, който бях подарила на сестра ми. Попитах я за цената и тя ми се обади да провери. Разпознах гласа на сестра ми. Тогава продавачката каза, че има и други детски неща, и отвори кутията. Там бяха всички неща, които бях подарила на сестра ми преди няколко дни.
А аз си помислих, че тя има нужда от помощ. Отначало исках да се обадя на сестра ми и да я попитам защо е обявила всичко за продан. Беше ми мъчно да видя вещите на синовете си в чужди ръце. Но, от друга страна, разбирах, че тези вещи не са мои. Тя можеше да ги изхвърли и аз щях да видя гащеризона в кофата за боклук.
Не се успокоих, но все още не смеех да се обадя на сестра си. Може би я бях обидил по някакъв начин? Не разбирам какво се случва с мен: не се допитаха до мен и започнаха да се разпореждат с нещата, както си искат, без мое знание. Или най-накрая съм видял плодовете на тяхната доброта?
