След смъртта на баща ѝ мащехата ѝ изгонва Шура от къщата. Човекът, който я събужда рано сутринта, не е непознат за нея

След смъртта на баща ѝ мащехата ѝ изгонва Шура от къщата. Мъжът, който я събужда рано сутринта, не ѝ е чужд. Шура изживява щастливо детство, докато майка ѝ не умира. Баща ѝ обичал много Шура, отгледал я и я разглезил. Имаха съседка, Татяна. Тя не беше красива, но се грижеше за Шура, даваше й подаръци и бащата на момичето я харесваше. Той решил, че Татяна ще бъде добра майка за дъщеря му, и се оженил за нея.

Скоро жената забременяла и родила близнаци. След това Татяна постепенно започва да се отнася добре с Шура и я прави бавачка на синовете си. А баща ѝ отделил Шура, защото той единствен имал пари. И това разгневи мащехата ми. Няколко години по-късно ме сполетя скръб. Баща ми беше лесовъд и един ден мечка го нападна в гората. Той беше номер. Нямаше кой друг да защити Шура.

– Излизай от къщата ми – изкрещя Татяна. – “Но къде мога да отида в тази снежна буря?” – извика момичето. – “Отиди при леля си Лена. Братята на Шура изтичаха при нея, прегърнаха я и помолиха майка си: – Мамо, моля те, не изпращай Шура. -Баща ти си отиде. Как ще те нахраня? Не ме ядосвай, иди в стаята си. Тя изведе Шура навън. Знаеше пътя към селото, към къщата на леля си Елена, и мина през гората, на около два километра.

Шура вървеше и плачеше. Беше замръзнала в тънкото палто, което Татяна беше хвърлила след нея. Скоро Шура забеляза, че се е изгубила. Беше много уморена и реши да седне и да си почине. Без да забележи, заспала и сънувала родителите си: баща ѝ я блъскал, а майка ѝ я дърпала за ръката и ѝ казвала: “Ставай, дъще, ще паднеш. Но Шурочка се чувстваше добре в съня си.Не искаше да се събужда. “Ставай!” – нечий глас накара Шура да се събуди.

Сякаш някой я разтърсваше за раменете. Шура отвори очи и видя старец с дълга черно-бяла брада. “Ти Дядо Коледа ли си?” – попита тя и се засмя. Хайде да отидем при леля ти. Тя не е далеч – каза дядо и я покри с палтото си. -“Но ти ще замръзнеш, дядо, нали?” “Никога повече няма да замръзна”, каза той и се усмихна тъжно. Скоро стигнаха до къщата на леля си. Шура се втурна в къщата и падна в прегръдките на леля си. Обърна се и дядо ѝ вече го нямаше.

Леля Елена уви момичето в одеяло и му даде чай. Тя се стопли и погледна със сънливи очи леля си, която говореше непрекъснато и се сърдеше на Татяна. Изведнъж тя я прекъсна: – Забравих да върна палтото на дядо ми, той ще замръзне. – “Какво да върна? Изглежда като болна!” – каза леля й и я сложи да си легне. На сутринта Шура разказа всичко на леля си. Татяна Елена се замисли за известно време, после извади един стар албум и започна да го преглежда.

Изведнъж Шура видя познато лице. “Ето го, старецът с брадата. Но той отдавна е умрял. Когато бяхме деца, прабаба ми ни разказа за него. Мислехме, че това е приказка. И той започна да ни разказва, че прадядо му бил богат човек и искал дъщеря му да се омъжи за мъж на тяхната възраст. Но дъщерята се влюбила в Силанций, който бил прост ловец. Дъщеря му забременяла от Силанций и той трябвало да ги отведе.

Преместил ги далеч от себе си, в една стара колиба. И тогава, един ден, бащата дошъл да види внучката си, с подаръци и храна. Седнали да пият чай и той казал: “Ти си ужасен зет! Къщата ти е развалина. Ние седим тук и мръзнем.” “След малко ще ти бъде топло, скъпи тъсте”, каза Силантий и започна да се облича. – “Не отивай в гората, ще замръзнеш. “Сърцето ми е в беда” – скочи на крака съпругата – “Пуснете го!

“Той мъж ли е, или не?” – отвърна свекърът. Така че намерили Силантий чак напролет, седнал в една шейна с дърва за огрев. И баба ни прокле баща си. Живяла е живота си, обичайки своя Силантиус. Това е всичко, Шурочка. Това означава, че твоят прадядо ти е помогнал и ти ще живееш дълъг и щастлив живот. От този ден Шурочка гледа снимката на прадядо си и казва: “Благодаря ти, дядо. Няма да те забравя.

Related Posts