Светлана стоеше зад печката, когато съпругът й се прибра от работа. Той отиде направо в кухнята, седна на дивана и каза: – едно момиче, което не познаваш, наро даваше сина си от мен… преди седмица. Светлана не очакваше да чуе тези думи от съпруга си най-много, защото те винаги се обичаха и никога не можеха да мислят за зра ду. Освен това Сергей мечтаеше за син, а Светлана му роди две дъщери и тогава се оказа, че вече не може да изпълнява тази функция. Така със страх в гърдите Светлана се обърна към съпруга си и той падна на колене, започна да моли за прошка, да се закълне, че това няма да се повтори, да обещае, че отсега нататък ще плаща на Али ченгета на сина си, но той няма да отиде при това момиче в живота си.
Светлана се успокои. Всичко беше както обеща Сергей, но след 4 години бившата любовница на Сергей им се обади и ги помоли да вземат момчето за известно време, защото тя се подготвяше за сватбата и нямаше кой да се грижи за сина си. Светлана прие момче, уплашено от непознато обкръжение, с подаръци. Малкият Дима не знаеше как да се държи, какво да каже и как да бъде, защото не познаваше никого там, а майка му не беше наблизо. Светлана подари на момчето бонбони и дизайнер. Момчето прегърна Светлана и започна да разопакова чисто новите играчки. Дъщерите на Сергей и света вече не изискваха внимание. Те бяха на 17 и 16 години. Светлана цял ден се занимаваше с Дима: готвеше любимите си ястия: картофено пюре и настъргани моркови, играеше с него, изучаваше поезия с него.
“Няколко дни” продължи шест месеца. Момчето бавно започна да нарича Светлана майка, но Сергей не можеше да се насити: съпругата му прие дима като свой собствен син. Година по-късно биологичната майка на Дима се обади на Сергей и каза, че скоро ще стане майка за втори път и няма да вземе Дима. Момичето дори каза, че е готово да плати на Али ченгета, ако само момчето остане при баща си. Сергей и Светлана се съгласиха на това без пари. През това време те свикнаха с момчето и не искаха да го пуснат. Няколко години по-късно дъщерите на света и Сергей се ожениха, а Димка вече ходеше на училище. Една вечер момчето гордо донесе дневника на майка си-похвали се с оценки. Светлана го прегърна силно и каза: — колко съм щастлив, че си ми син. Останете толкова умни и весели и знайте: татко и аз те обичаме много.
