Когато със съпруга ми мислехме за втора бременност, просто избягахме от свекърва ми – наехме апартамент и започнахме да живеем заедно. Година и половина по-късно бях бременна за втори път, но това трябваше да е първото ни дете. Вероятно сте се досетили защо, но ако не е така, ще ви кажа сега.
Свекърва ми беше просто дете от ада. Тя имаше и 17-годишен син, който беше в пъти по-лош от нея (не бих повярвала, че е възможно, но примерът беше точно пред очите ми). Тристайната къща лежеше изцяло на моите плещи. Свекърва ми не си мръдна пръста.Всяко неизмито стъкло се хвърляше към мен всеки път, когато някой го оставяше в мивката. Първата ми бременност беше най-приятната изненада в живота ми.
Бяхме в очакване да разберем пола на детето. Свекърва ми вярваше, че съм оплодила детето, и крещеше за това при всеки удобен случай. Съпругът ми не обръщаше внимание на това и се опитваше да сведе до минимум влиянието на свекърва ми върху мен. Веднъж, когато съпругът ми отсъстваше, свекърва ми реши да се отърве от “неродения” си внук. Успя.
Ударите, които нанесе по корема ми, бяха несъвместими с живота на плода. След това съпругът ми не разбра нищо.Докато бях в болницата, той събра вещите ни, обади се на един приятел и двамата обзаведоха апартамента ни с нашите вещи. Никога повече не разговаряхме със свекърва ми.
Съпругът ми не искаше да чува за нея, защото и двамата преживяхме много тежко загубата на детето си. Свекърва ми едва наскоро заяви своето присъствие. Най-малкият ѝ син доведе вкъщи жена, с която се е регистрирал тайно. Новата снаха държи свекърва си под постоянен, непрестанен страх и натиск.
Честно казано, радвам се. Трябваше да осъзнае, че за всяка отровна свекърва има по-опасна снаха.” “Гледам през прозореца, когато отивам до магазина, за да избегна погледа на снаха си. Тя ми отнема пенсията, постоянно ме командва и изобщо не ми помага вкъщи. “И със сигурност не си спомня факта, че издържах докрай, че исках да отида до тоалетната, за да не излизам повече от стаята.” – Помислих си.
“Майка ти няма да живее с нас” – веднага изтъкнах аз. Съпругът ми също не беше доволен от идеята свекърва му да се премести при нас. Докато аз търсех място, където да я преместим, съпругът ми реши да отиде в дома ѝ, за да види с очите си какво се случва. Свекърва му и брат му забраниха дори да се приближи до къщата им. Майка ми, както беше обещала, се качи през прозореца (те живееха на първия етаж).
Колкото и да коленичи пред мен свекърва ми след това, колкото и да ме моли да я приема и колкото и да се разкайва, аз се изкривявах всеки път, когато я виждах и се споменаваше името ѝ. Сега тя живее в общински апартамент с непознати хора. Изобщо не ми е жал за нея. Имах положително отношение към нея, а тя отиде и съсипа живота ни, както за себе си, така и за нас, защото това, което ни причини, остави отпечатък върху целия ми живот.