Братът на Арина започва собствен бизнес, губи пари и се оказва “задлъжнял като коприна”. За да го спаси, майка му продава двустайния си апартамент и дава половината от парите на сина си. За да може той да се разплати с кредиторите си. За другата половина купува едностаен апартамент в новострояща се къща.
Междувременно тя поискала да живее с дъщеря си Арина. Тя и съпругът ѝ разполагат с двустаен апартамент: малка спалня и хол, комбиниран с кухня. Живее там от малко повече от месец и започва да се бори за установяване на собствена рутина. Започна с оплаквания.
Например, диванът бил неудобен и я болял гърбът. Дъщеря ѝ и зет ѝ купили специален матрак за физиотерапия за дивана. Сега той е твърде висок за нея и тя не може да спи… После се оплака, че в гардероба няма достатъчно място за вещите ѝ, а не ѝ дават чекмеджета…
После се оплака от подредбата на мебелите, така или иначе… И накрая: “Настанихте ме в кухнята като слугиня!” Отговорих на въпроса на дъщеря ми: “Искаш ли да отидеш в спалнята и да оставиш мен и съпруга ми в хола?” Не знаех какво да кажа. Гостът ще се опита да пренареди всичко.
Да сложи нещата в ред. Сложих бели и цветни дрехи в пералнята и те се оцветиха. Включително белите ризи на Андрий. Сега те могат само да бъдат изхвърлени. Изгорих един електрически тиган.Не се стигна до пожар. И не приема никакви упреци – виновни са самите вещи и безразсъдните им собственици.
Арина се чувства неудобно пред съпруга си, въпреки че Андрей не е казал и дума на упрек. Но самата Арина разбира, че ако свекървата на майка ѝ се беше държала по същия начин, тя щеше да ѝ каже всичко. Тя е казала на майка си: “Когато дойдохте при нас, вие знаехте за нашите условия.
Ако не ви харесва, отидете на по-добро място.” Майка ѝ се изплашила и напуснала, за да живее в задната стая на работното си място. Арина се опитва да се обади на майка си и изпраща текстово съобщение с думите “Върни се”. Отговорът беше “Бездомна съм, живей щастливо”.