Неотдавна синът ми ми се обади. Каза: “Погрижи се за внуците за една седмица, с жена ми отиваме на почивка на море. Отивам на море без децата. Затова му напомних за всичко. От деня, в който реши да се ожени на 20-годишна възраст, след като още не беше завършил университета.
Това е денят, в който е станал независим човек. Не му дължа нищо. Той искаше да има семейство и деца, за да може сам да се грижи за тях. Можех да му дам апартамента сам, но баща ми почина. Затова ми беше трудно да живея само с пенсията си. Затова дадох апартамента под наем.
Освен това той е възрастен, почти на 30 години.Децата му са още малки, най-голямото е на три години, а най-малкото е на година и половина. Има ли той представа как ще седя с тях? Вече не съм млада, а баща ми отдавна не е с нас. Децата му са метеори, те имат време да се обаждат навсякъде.
Невъзможно е да си в крак с тях. Гърбът ми не ми позволява да стоя до тях през цялото време. А ако си спомняте, през годините след брака си те имаха помощ от сватовниците си. Те им осигуриха апартамент, кола за сина ми и му намериха работа. Сега ми помагат и за внуците ми.
Аз нямам нищо общо с това, нека отидат при тях. Те и преди са били при тях, така че нека се чудят и сега. Нека отидат на вилата с него, да тичат наоколо. Приятелят ми ме осъди, като каза, че постъпвам неправилно. Ето как съм с тях сега и как ще ми смърдят на стари години. Казват, че на стари години действията ми определено ще се върнат, за да ме преследват. Виждате ли, никой няма да ми даде чаша вода.
Толкова съм стар, че не виждам никого около себе си, само когато имам нужда от тях, те се обаждат. И вярвам, че уважението към родителите не трябва да се губи в напреднала възраст. В края на краищата аз съм му дал живот, възпитал съм го. А после го оставих да порасне и да стане независим. Ако не ви харесват моите методи на възпитание, не ми говорете. Живейте с мачовци.
