Съпругът ми охладня към мен, но аз все още го обичах. Всичко се промени след един разговор, който той проведе с приятел

Можете да чакате даден човек толкова дълго, колкото искате, само в един случай: когато си заслужава. Аз чаках четири години и накрая се оказа, че той не си заслужава. Омъжена съм от пет години. Първата година беше най-хубавата, имах толкова много внимание от съпруга си, че дори не можех да мечтая за такава любов, но после всичко се промени.

Любовта му изчезна някъде. Той охладня към мен, спря да бъде нежен, не ми подаряваше цветя, не ми каза дори една добра дума на насърчение. През последните години често се карахме, защото той изчезваше с приятелите си и прекарваше малко време с мен и семейството ни.Вече не ходехме на ресторанти и спряхме да излизаме заедно.

Денят започваше с това, че му приготвях закуска, и завършваше с приготвянето на вечеря. Не разговаряхме много, както обикновено. Той винаги казваше едно и също нещо: “Имам главоболие, уморен съм, недей да действаш по този начин”. Опитах се да го оставя на мира, да не се намесвам в почивката му.

Чаках го да стане отново същият. Минаваха дни, месеци, години, но с всеки изминал ден ставаше все по-зле. Забелязах, че съм станала студена към него. Започнахме да живеем като съседи. Не му се бъркам в главата, не го псувам, не плача, не защото няма смисъл, а защото съм охладняла и може би любовта ми е изчезнала.

Е, кой може да спаси любовта от такова отношение? Един ден чух съпруга ми да разговаря с колега, който току-що беше започнал работа. Мъжът го покани в един бар на по бира, но той отказа, като каза, че иска да прекара време със съпругата си. Тогава мъжът му казал: “Ти си пич. Страх ли те е от жена ти?

Не очаквах, че ще бъдеш такъв. На следващия ден той се прибра и ме попита: “Обичаш ли ме? Ревнувал ли си ме някога?” Не знаех какво точно се е случило и защо ми задава такива въпроси, но не го криех. Казах му цялата истина, че ми е омръзнало да го чакам, да споря с него, защото разбрах, че е безсмислено.

“Ако човек иска да дойде, ще дойде, ако не иска, по-добре е да си тръгне”, казах му. Два месеца след този разговор аз го напуснах. Не съжалявах за това, а напротив, осъзнах, че е трябвало да си тръгна по-рано. Можеш да чакаш с години, ако си заслужава, но ако не си заслужава, трябва да оставиш всичко възможно най-скоро и да започнеш нов живот.

Related Posts