– Кузнецова – извика едно момче, седнало на пейка в двора, на Арина, която се прибираше от часовете по гимнастика, – ела при нас. Арина се опита да не обръща внимание на побойника. Той я чакаше на входа всеки ден. Всеки път я обиждаше все повече – удряше я със снежна топка така, че синината на скулата ѝ оставаше цял месец, дърпаше я за косата или ѝ нанасяше удари с пръчка. “Казвам ти – изкрещя момчето, – не ме ли чуваш?”
С това Арсен стана от пейката, изхвърли угарката от цигарата от ръката си и тръгна към Арина. Тя вече знаеше какво щеше да се случи след това. Тя изтича до входната врата. С два скока от единия крак на другия Сеня я изпревари и се опита да й нанесе удари с бастун, но тя вече знаеше последователността на действията на насилника си.Тя направи крачка напред и той едва не падна на пода. Момчетата, които седяха до него, се разсмяха в хор, а Арина изтича нагоре по стълбите.
“На какво се смеете, глупаци – попита той приятелите си, а после се обърна към входа: – Бягай, страхливец, кажи на родителите си. Може би семейството му е повлияло на поведението му. Момчето никога не е имало баща. Израснал е с майка си и има двама по-малки братя. Момчето завършило осми клас, след което продължило да се справя по най-добрия начин. Майка му работела на две места едновременно – сутрин като чистачка, а вечер като чистачка в поликлиниката.
Тя се трудеше усилено, за да се погрижи децата да имат какво да ядат и двете най-малки, които са в четвърти и пети клас, да имат дрехи, с които да ходят на училище. “Какво става?” – попита Нина Аркадиевна, държейки в ръцете си чиния и кърпа, – “Пак ли е онова копеле Соколов? “Успокой се, скъпа, ще ги посетим вечерта. Арина произхождаше от заможно семейство. Баща ѝ беше генерал, а на майка ѝ не ѝ се налагаше да работи, семейството и без това беше заможно.
Вечерта, както беше обещала, Нина Аркадиевна отиде в дома на Сена. Вратата отвори изтощената ѝ майка, която беше изтичала вкъщи, за да се преоблече преди втората си смяна. “Вика, така нещата няма да се получат. Големият ти син отново е наранил Арина. Много пъти си ми казвала, че това няма да се повтори, но нищо не се променя.” “Съжалявам, Нина, прости ми за Бога. Ще измисля нещо, обещавам”, плаче майката на Арсений.
Мястото на сина ви е в наказателна колония, а не сред други тийнейджъри. И затова не се обаждаме на полицията, защото ние се грижим за вас. О, колко дълго Виктория Олександровна крещеше на сина си през този ден. Той не реагираше по никакъв начин, просто се отдръпна в себе си и седна, гледайки истеричната си майка. “Защо тя е толкова чиста, толкова съвършена, тича из двора?
“От време на време ми драска очите – изведнъж каза Арсен. – Това е, гадняр, ще се преместиш при баба си и дядо си. Те ще те пребият до крак. Освен това там има художествено училище, а ти си добър художник. Ще покажеш таланта си и там. С тези думи тя се канеше да вземе папката с рисунките на сина си от масата, когато от нея изпаднаха листове А4. На тях беше изобразена Арина – в профил, в анфас, с пеперуди, с пера на главата, с есенни листа, в различни образи.
Арсений започна да плаче… Социалното неравенство, какво можеше да направи по въпроса? Не беше негова вина, нито пък беше виновен, че не можеше да изрази любовта си както трябва. Седмица по-късно Арина видя как Сеня се качва в една стара кола, а майка му го изпровожда със сълзи на очи, с метла в ръце. Сеня видя Арина, вдигна ръка, но не се осмели да ѝ махне. Същия ден Виктория Александровна разказа на Арина за всичко.
Тя не можеше да повярва на очите и ушите си. Оказа се, че Сена я е обичал? Изминаха двадесет години. Арина е омъжена и има 7-годишен син. Когато бащата на момичето починал, съпругът ѝ осъзнал, че никога повече няма да видят скъпите подаръци от свекъра ѝ – нов апартамент и скъпа кола. Затова ги отвинтил след смъртта му. Арина остана сама със сина си. Тя имаше собствен тристаен апартамент, подарък от баща ѝ, но прекарваше по-голямата част от деня с майка си в дома на нейните родители.
Един ден тя решила да провери дали бившият ѝ насилник и таен сигър не я е напуснал. Тя бързо открива страницата му в социалните мрежи. Тук той е с момче на около 10 години, а тук седи на стол в строг костюм. Докато тя прелиства снимката на Сеня, той ѝ пише: “Кузнецова, търсих те. Смених си фамилията. Женен ли сте? – Погледнахте ли? А вие? От дума на дума те започват да говорят и решават да се срещнат.
Оказало се, че съпругата на Сена е починала по време на раждане. След това той отглежда сина си сам. Завършва художествено училище и става графичен дизайнер – печели добри пари и възпитава сина си като истински мъж. След като разговаряха в продължение на няколко месеца, Арина и Сеня разбраха, че се обичат още от тийнейджърските си години. “Е, Кузнецова, искаш ли бастун?” Сеня се усмихна.
Тогава Арина вдигна грациозния си крак и сама удари Сеня по петата точка. “През зимата ще ти дам една снежна топка и цветя. Арсен и Арина се ожениха, а децата им станаха приятели. И двамата работят, печелят добри пари и живеят добре, но Нина Аркадиевна все още напомня на зет си за неговите лудории: “Никога не съм мислила, че ще ме наречеш свекърва, копеле.