В класа ни имаше едно момче, Вова, син на чистачката от нашето училище. Вова не се срамуваше от майка си, както е в повечето случаи. След училище Вова често оставаше в училището, помагаше на майка си, носеше тежки кофи, миеше с нея пода и первазите на прозорците.
Другите момчета от нашия клас се подиграваха на Вова, наричаха го с гадни имена, но той изобщо не реагираше на тях. Вова беше добър ученик. Имаше петици по алгебра и геометрия. Обичаше математиката, участваше в състезания и печелеше първи награди. Освен това беше много мил човек.
Не позволяваше на училищните хулигани да обиждат когото и да било в негово присъствие. Имахме и едно руско момиче, Анастасия Боброва. Тя беше просто ужасен човек. Ние, нейните ученици, я наричахме Бобър. В нейния клас децата бяха разделени на такива от богати семейства и такива от бедни семейства.
Към децата на богатите родители тя се отнасяла по съвсем различен начин. Лесно е да се досетим, че отношенията ѝ с Вова не са били от най-сладките. В гимназията момчетата се умориха от постоянните подигравки на Вова и започнаха да се сприятеляват с него, като понякога дори помагаха на майка му да пренася кофи от място на място.
Един ден в час по руски език Бобър каза на Вова:- Запомни, момче, че който е роден да пълзи, не може да лети. Синът на чистачката не може да стане режисьор. Думите ѝ накараха дори мен да се почувствам неудобно, но Вова остана невъзмутим. Вероятно Бобр се е почувствал по-добре след тези думи…
Оттогава са минали 25 години. Решихме да организираме среща. Поканихме и Бобър, въпреки че тя не беше наша класна ръководителка. Така че се събрахме като клас и Бобърът влезе. Едва седнала на масата, тя започна да разпитва кой каква длъжност заема.
“А ти, Владимир, сигурно не си клошар, щом си дошъл с такова хубаво сако”, попита тя подигравателно. “Аз строя къщи”, отговори Вова със сериозно лице. И аз така си помислих. Главното е, че изкарваш прехраната си с работа – каза Бобър с щастливо лице.
– Имам собствена строителна фирма. Управлявам я – скромно отговори Вова. Трябваше да видите изражението на лицето на нашия Бобър… Но това не беше краят. Вова я нокаутира, като помоли шофьора си на скъпа чуждестранна кола да закара Бобъра до дома ѝ.
