Люся живееше в малък град, където всички се познаваха. Тя е затлъстяла още в детството си и никога не е имала гадже. Момчетата я дразнели като дете, но в зряла възраст я игнорирали. Тя работи като учителка в детска градина и мечтае да спести пари и да се премести в Москва.
Люся се опитва да отслабне, но не успява. Виждаше около себе си красиви, стегнати жени и се чувстваше като сива мишка в сравнение с тях. Един ден при нея дошла съседка, за да ѝ върне бурето.- Имаше работници от Таджикистан, които дойдоха тук, за да получат гражданство, и си търсеха потенциални съпруги в малки градове като нашия.
Спечелих 15 хиляди рубли за такъв фалшив брак. Може би и вие искате да го направите? Никога не можеш да имаш твърде много пари”, убеждава я съседката ѝ. Лучия се съгласи и същата вечер съседката й дойде с един млад мъж. “Той поне на осемнайсет ли е? “Какъв младеж?” – изненада се Лучия.
Човекът се представи като Рахим и беше на 23 години. Беше с пет години по-млад от Люся. На следващия ден те отишли в службата по вписванията, но бракът им не бил регистриран веднага. Трябваше да изчакат един месец. Рахим замина за Москва, за да работи.
Той се обаждаше на Люси всяка вечер. Рахим говори почти без акцент. Беше интелигентен човек, който умееше да води разговор. Двамата с Люся станаха много близки. Месец по-късно Рахим се завръща. Двамата отново отиват в службата по вписванията и се женят.
Рахим подаде парите на момичето, а след това извади от джоба си малка кутийка и я подаде на Люси. “Това е огърлицата на майка ми, напомняш ми за нея. Влюбих се в теб и не искам да се разделям с теб. Стани ми истинска съпруга, а не фалшива.” Рахим каза: “Аз също те обичам.” Лусия го прегърна.
Те започват да живеят заедно. Рахим си купува КАМАЗ, за да може да работи в града заедно с Люси и да не му се налага да ходи до столицата. Двамата очакват дете. Рахим бил внимателен към съпругата си, не пиел и печелел добри пари. След раждането на детето им планират да отидат в Таджикистан, за да се срещнат с роднините на Рахим.