Тази история се случи преди няколко години в нашата градинска общност. Всички съседи дойдоха да видят това “чудо”. Семейството решило да си купи малка къщичка на брега на езерото. Те подписаха документите с председателя на сдружението и си стиснаха ръцете.
Но изведнъж една леля, вече бивша собственичка на вилата, им напомнила за фурната и чайника, които искала да вземе от къщата. Разбира се, новите собственици не се възпротивили. “Сам ще ви донеса ключовете, за да можете да дойдете от града.”Нищо не предвещаваше неприятности, но това не се случи.
Седмица по-късно красивата къщичка се превърна в руини. Пластмасовите прозорци, сайдингът, металните керемиди – всичко изчезна. Нямаше контакти или балатум. Оказа се, че къщата не е направена от екологично чист боров дървен материал, както пишеше в заявлението, а от траверси, от които бяха построени всички къщи преди това.
Историята завърши добре. Новите собственици категорично отказаха да се откажат от иззетите материали.Направена е пълна оценка на останалите отпадъци. Бившият собственик, за да не влезе в затвора за кражба в големи размери, се споразумя и възстанови всички щети.
В резултат на това се оказало, че бившият собственик е бил достатъчно глупав, за да подари парцела си от 6 хектара за лятна вила. Сега тук има прекрасна, нова къща, в която може да се живее дори през зимата. Старите дюшеци бяха използвани за запалване на камината.
Но най-забавното нещо беше изказването на нахалната леля-домакиня: “Как ме намерихте? Не ви казах адреса, а изхвърлих картата, с която общувахме!” Нахалната леля дори не помисли, че договорът за покупко-продажба съдържа всички паспортни данни.
