Майката не се интересува от дъщеря си и я изоставя. Години по-късно тя става известна певица и отговаря на майка си.

Животът на Лидочка се променя преди две години, когато майка ѝ и баща ѝ започват да се карат. Тогава се появява чичо Федя: голям, заплашителен мъж, който не вдъхва доверие. Лидочка се страхуваше от него, но му се подчиняваше. Понякога й купуваше шоколадови бонбони и я питаше дали иска да има братче или сестриче. Когато майка ѝ забременяла и коремът ѝ започнал да расте, ѝ казали, че скоро ще има сестра.

Лидочка все по-често идвала при баба си, за да ѝ съобщи новината. Така се случило и след раждането на сестра ѝ. Лидочка седеше с баба си и се оплакваше от майка си, как се е променила толкова много. Преди тя беше нежна, мила, галеше я по главата и ѝ казваше каква прекрасна дъщеря е. Сега, с раждането на втората ѝ дъщеря, отношението ѝ се е променило.

А новият ѝ съпруг, чичо Федир, постоянно се караше с нея. Баба ѝ обясни, че за една майка е трудно да има второ дете и нов съпруг и че има нужда от помощ. – Баба, но когато живееше с татко, всичко беше различно. Ходехме на цирк, в парка, на кино всяка минута… и мама обичаше да ме слуша как пея, но сега не можем: Ще събудя Лерка. Бабо, мога ли да остана при теб, обещавам, че няма да те безпокоя.

– Ама нали знаеш, че мама няма да ми позволи. Тя и без това не обича да си говорим един с друг. Смята, че ще те настроя срещу нея и сегашния ѝ съпруг Фьодор.Защо да го правя? Е, със сина ми не се получи, какво от това? Но ти си тук, моето щастие, моята песнопойка. Бабата прегърна внучката си, целуна я и на Лидочка ѝ стана по-леко на сърцето… поне още някой я обичаше.

Бабата нарекла внучката си песнопойка и когато й казала, че е записана в клас по пеене, много се зарадвала. Всяка година чичо Федир идваше и носеше подаръци, тъй като отсъстваше по работа. Когато Лидочка се прибирала вкъщи, чувала само възмущение, че отново е в дома на баба си, а можела да помага на майка си или да отиде до магазина. Няколко месеца по-късно майка ѝ помолила бившата си свекърва да вземе Лидочка при себе си, защото мъжът ѝ напуснал работа, а по-малката ѝ дъщеря била постоянно болна и вкъщи било много тясно.

Бабата, разбира се, не отказала, напротив, била щастлива. Тя живееше сама. Годините минават, а Лида остава в дома на баба си. А чичо Федир започнал да пие и системно да вдига ръка срещу майка ѝ. Колкото и да се опитваше да скрие ударите по лицето си, все не успяваше. След като завършва училище, Лида постъпва в Консерваторията и много скоро постига големи успехи.

Когато Лида щяла да изнесе концерт, баба ѝ я попитала дали ще покани майка ѝ. – Тя никога не се е интересувала от мен, не искам да я виждам. Лида вече била по телевизията и тогава се появила майка ѝ. – Здравей, дъще, защо не ми каза, че си станала певица, щях да кажа на приятелите си. Те щяха да те видят на екрана. По-малката ти сестра ще завърши училище, а ти ще й намериш работа. Вече сте бизнесмен.

Лида беше дълбоко наранена от тези думи. “Никога не си имал нужда от мен. Няма да ти позволя да ме използваш. Къде бяхте, когато ме подкрепяше само баба ми? Баба ми не беше добре и Лида обеща да я заведе в по-добър санаториум, където ще се излекува. Бабата отговорила, че нищо няма да помогне, че ще умре… За Лида било много тежко да гледа как баба ѝ, единственият човек, който винаги я е подкрепял и обичал, умира пред очите ѝ…

Бабата умряла, а внучката седяла до мантията ѝ, когато забелязала малка птичка, която седяла на портата и я гледала втренчено. Лида попитала птицата: “Бабо, това ли си ти?” с надеждата, че тя ще ѝ отговори. Никога няма да те забравя… Толкова много искам да те прегърна, за да можеш да ме наречеш своя птица, както винаги го правиш… Липсваш ми…

Related Posts