Жена ми ме посрещна уморена, въпреки че не беше свършила нищо вкъщи – започнах да подозирам, че нещо не е наред, и организирах проверка.

Със съпругата ми сме заедно от гимназията. Женени сме от 2 години. Наскоро ни се роди син. Сега Катя е в отпуск по майчинство. Често се караме, но се караме за 10 минути и пазим обида за 2-3. Можем да кажем, че имаме късмет един с друг. Никога не е имало особени разногласия между нас.

Всичко щеше да е наред, но напоследък семейният ни живот се промени, и то не към по-добро. Започнах да забелязвам, че нещо не е наред. Катя винаги е уморена, не прави много неща вкъщи. Когато се прибера вкъщи, къщата не е почистена, а вечерята не е готова. Живея с полуфабрикати, които се приготвят бързо, когато се прибера.

По-късно забелязах, че Катя получава нови неща – чанти, токчета, рокли. Тук дори не е нужно да казвам нищо. Всичко е ясно, но реших да не питам Катя какво се случва, а да я изненадам. Работих като луд, за да осигуря не само прехраната на семейството си, но и да спестя за нашите мечти и цели.

За да си тръгна по-рано от работа, трябваше да ора до изнемога два дни преди деня на предполагаемата изненада. Освободих се от работа и побързах да се прибера вкъщи. В съзнанието си вече имах представа за съпруга ми в нашата къща. Дори избирах думите, с които да започна разговора с него и Катя, мислех кога мога да подам молба за развод, така че детето да го приеме по-лесно.

Накратко, въображението ми работеше на пълни обороти. И така, пристигнах. Отворих входната врата и тъкмо се канех да тичам към спалнята ни, когато видях една възрастна жена да седи до бебето ни. Попитах коя е – никога преди не я бях виждала.

Антонина Павловна – представи се тя, – аз съм бавачката на Льоша. Трябваше да видиш лицето ми! С големи букви беше написано “Не разбирам”. Но лицето ми изглеждаше още по-зле, когато открих, че Катя не е вкъщи. Тримата решихме да я изчакаме.

Тя дойде и обясни, че й е омръзнало да ми седи на врата, иска прости женски удоволствия и се срамува да ми иска пари, защото вижда, че и без това ми е трудно в работата. Така че моята Катя реши да отиде на работа. Толкова много се смях, но Катя не разбра. Признах ѝ, че съм очаквала да срещна непознат вкъщи, а не чужд човек. Тя само закръгли очи, а аз се смях цял ден.

Related Posts