Валентина не харесва зет си, но една негова фраза променя отношенията между тях веднъж завинаги.

С Валентина сме стари приятели още от студентските години. А после някак си животът ни разпръсна в различни градове, аз заминах със съпруга си, а с Валя все още не знам какво се случи. Добре, че сега се появи интернет и така намерих приятелката си. Започнахме да си пишем и Валя ми разказа историята на своя зет.

Валя имала дъщеря, Алена, но съпругът на Валкина избягал веднага след раждането. Валя отглежда дъщеря си сама, дава ѝ всичко най-добро и иска Алена да има по-добър живот от Валя. Дъщеря ѝ завършва университет и започва работа в болница. А след това си намери гадже, Иван.

Той не изглеждаше много добре, но беше много обикновен и добър човек. Отначало Валя не го хареса. Как може човек без висше образование да е просто работник? А тя има интелигентна, образована дъщеря, така че Валя веднага си каза, че Иван не е нейната партия. Но не се намесваше твърде много, надявайки се, че дъщеря ѝ сама ще стигне до това заключение.

Но само месец по-късно младите хора подали заявление в службата по вписванията. Валя се ядосала, че дъщеря ѝ е решила да завърже възел с някой си Иван. Но дори и след скромната сватба Валя не губеше надежда, че скоро семейният живот ще ѝ омръзне и те ще избягат. Направиха много скромна сватба, като седнаха в къщата на Иван.

Валентина не дойде на сватбата, преструвайки се на болна. Тя не пита за родителите на Иван. Алена и Иван започват да посещават Вала по-често. Дъщерята винаги е яла малко, само чай и бисквити. Но съпругът ѝ имал добър апетит. Валя не се притесняваше много.

Хранех зет си с каквото намерех – вчерашна супа, преварени котлети, сух хляб или запеканка, която никой друг не яде. Иван изяждаше всичко до последната троха и винаги ми благодареше. – “Много ти благодаря, беше много, много вкусно. От самото начало Валя изпитваше известно отхвърляне към Иван.

Една вечер Алена гледаше телевизия, а Иван довършваше една порция. “Уау, това беше най-добрата запеканка, която някога съм яла. -Защо преувеличаваш, във всяка детска градина я сервират. -Може би, но в нашето сиропиталище го нямаше. Рядко имахме нещо годно за ядене.

Тук очите на Валя се намокриха, тя побледня от плач. Не можеше повече да сдържа сълзите си и докато плачеше, се чувстваше много засрамена от този човек. И изобщо не й беше ясно защо не го харесва. Но след този разговор тя сготви на Иван най-доброто от всичко.

Related Posts