Семьон стана рано и започна да се облича в апартамента. Все пак следобед трябваше да донесе на съпругата си една роза от болницата с малко сено. Всъщност преди една година Семьон дори не си беше помислял да се жени. Но така се случи, че сега той не можеше да си представи живота си без любимата си Роузи.
Приятелят му Вася постоянно се оплакваше от съпругата си, казваше, че тя винаги го отегчава, че винаги има изблици на гняв и недоразумения. Просто било невъзможно да се живее с нея. Тогава реших, че ще подам молба за развод.” “Да, но какъв е проблемът? Отдавна трябваше да се разведем”, каза Семьон.
“Проблемът е, че делим един апартамент. Половината е моя, а другата – нейна.” – “Така че го сменете с настаняване в хотел.” – “Не, никой няма да се съгласи да размени един апартамент за два.И не можем да го продадем. -Защо не? “Можем да го продадем и да си разделим парите.” – Но тя не иска да го продава, по дяволите.
Същата вечер приятелите се решават на авантюра. Вася написал договор за дарение на Семьон, така че той да живее в своята част от апартамента, а Семьон да върне парите. Вася решил да злепостави бившата си съпруга по този начин, а Семьон си търсел евтино жилище. Той се премества при бившата съпруга на приятеля си, Роза.
Жената била шокирана, че живее с непознат. Но Семьон беше добър съсед, не пиеше, не пушеше, нямаше връзки и не извеждаше жени. Идеята, че трябва да дели апартамент с непознат мъж, беше неприемлива. След работа Роза седна на една пейка пред входа и започна да плаче.
Седяла там толкова дълго, че посиняла от студ. По това време Семен вече се прибираше у дома. Той веднага завел премръзналата жена в кухнята и ѝ направил чай. Тя продължавала да плаче като дете. Семен започна да я успокоява, съжалявайки я.
Като цяло тя беше мила и те започнаха да разговарят. След тази мисъл Семьон и розата се забавляваха повече и се сближиха. И тогава решават да се оженят. Вася не очакваше този развой на събитията. Но той не се намеси. Всичко, което се прави, е за добро.