Едно момиченце е тормозено на детската площадка. Отговорът на майка ѝ вече е навсякъде в интернет

Дъщеря ми е първото ми дете. Чакам я от много дълго време, така че понякога мога да се държа грубо с нея по начин, който ме кара да се срамувам. Това се случи преди няколко дни. Сега се чувствам виновен за това, което казах. Дъщеря ми е много общителен човек.

Интересува се от всичко, разхожда се и изследва всичко около себе си, среща се с всички. За своите 2,5 години тя говори доста добре, но не винаги избирателно. И така, наскоро се разхождахме с нея по нашата улица. Тя вървеше редом с мен, а аз бутах колелото ѝ. Спрях за няколко минути, за да отговоря на едно текстово съобщение.

Минута по-късно видях две 6-годишни деца да се приближават към дъщеря ми. Често ги виждах в двора и си помислих, че са брат и сестра. В следващата секунда момичето се приближи до дъщеря ми, приклекна малко и започна да й крещи: – “Защо ме гледаш, плашило?

Застанах в кръг; не очаквах да чуя това от толкова малко момиче, но това не е всичко, продължи тя: – Ти, шут на грах, можеш ли изобщо да говориш? А дъщеря ми я погледна, усмихна се, зарадва се – за нея новите запознанства винаги са повод за радост. Дори такива запознанства.

“Момиче, откъде ти хрумнаха тези думи?” – попита тя изненадано. “Какви думи?” – попита тя изненадано. “Ти нараняваш дъщеря ми, майка ти знае ли за това?” попитах я. “Аз не наранявам никого. А ако го направя, какво значение би имало това?

В този момент се изпълних с ярост. Вече не виждах пред себе си малко момиченце, а буца гняв. Сигурна съм, че майка ти не знае за речника ти. Аз ще се погрижа за това. А ти си видял плашилото в огледалото вкъщи, нали, дребосък? Сега си спомням за този ден и не можете да си представите колко ме е срам.

Може би това момиче е чуло тези думи само от родителите си. Не е възможно, но аз съм сигурен. Вероятно трябваше да ѝ обясня, че трябва да бъда по-мила, а не да показвам превъзходството си пред нея.

Related Posts