Един ден при мен дойде колега от работата, отново пиян. Той често идваше да говори с мен. Но напоследък идваше пиян. -Какво не ти е наред? Защо пиеш нещо днес?” – “Да, писна ми от нея, не мога повече да я понасям.” – “Какво се случи?” – “Да, не мога повече да виждам нито нея, нито това дете.
Нито да я виждам, нито да я слушам. “Е, съжалявам, разбира се, но какво искаш, бебето току-що се е родило… -Не говоря за Витка – прекъсна го той, – говоря за Настя, дъщерята на Оля.- “Какво общо има тя с това?” “Вече дори не мога да я виждам.
Тя не е моя дъщеря, тя е чужда за мен. Просто не мога да я видя до детето си. А тя винаги го докосва, играе си с него. Просто не издържам и започвам да крещя, разбираш ли? – Знаеш ли, ако бях жена ти, отдавна щях да те изгоня за това. Какво можеше да ти направи това малко момиче, кажи ми?
-Нищо не е направила, знаеш ли, но все още не мога да я видя наоколо. Не мога да я приема. -Защо не помислихте за това преди, когато се оженихте за Оля? Тя вече имаше дете. Щях да се оженя за някой, който няма деца. Какво мисли Настя за теб? – “Тя ми досаждаше с постоянни въпроси.
Напоследък вече не е така. Но все още се разхожда из къщата, играе… Но Оля е добра, чисти, готви, грижи се за детето. -Послушайте, моят съвет към вас е да намерите общ език с детето, и то бързо, иначе ще бъде твърде късно. Знаеш, че майката така или иначе ще избере детето пред теб.
Ако искаш да останеш с Оля, ще трябва да го направиш. – “Няма да го направя, няма да направя нищо подобно. Тя ме вбесява, нали знаеш. Не мога да го направя. – Ще накараш Оля да те изгони от къщата. -Виждам, че и ти не искаш да ми помогнеш, затова ще си тръгна.