Отишла до магазина, за да си купи хляб, забелязала раздвижване под оградата близо до къщата си, приближила се и тихо плеснала с ръце.

Лина седеше сама в непривична за нея тишина и празнота. Всички деца се бяха заели с работата си. Работните дни все още минаваха бързо благодарение на общуването с колегите и домакинската работа, но уикендите… Съпругът на Лени намираше какво да прави: ходеше на риболов, цепеше дърва и чистеше плевнята, а Лина нямаше какво да прави, освен да готви. Скоро прасенцето щеше да бъде продадено и щеше да остане само една котка.

Надявайки се да се занимава, тя отива до магазина, за да купи хляб, въпреки че има всичко в къщата. “Може би са донесли нещо вкусно”, помисли си тя. Под оградата близо до къщата тя забеляза раздвижване, отиде и тихо плесна с ръце. Там седеше неясно дете на около четири години:Момиче или момче, мръсно, с дрехи, висящи от нечие рамо до коленете, и галоши на босите крака. Беше късна есен.

Лина се приближи до детето и започна да го разпитва. Оказа се, че това е момиче на име Ника, което живее наблизо. Тя разхождаше кучето си играчка. Лина покани момичето в дома си и даде на нея и на “кучето” лакомство. Тя се смутила от външния вид на детето и решила да се погрижи за него. Ника беше много щастлива и се съгласи. Вкъщи Ника се изми и среса косата си. Докато тя се приготвяше, Лина подреди масата за чай.

Момичето влезе в кухнята, очите ѝ блестяха и изглеждаше уплашено: погледна купата със супа, чая, сладкишите, а после Лина. – “Това за мен ли е?” – попита изненадано момичето. “Да, имам нужда да хапна нещо! А ето и една кост за кучето ти” – Лина подаде на момичето малка пилешка кост. Момичето подхвърли костта на “кучето”, седна на масата и яде, сякаш отдавна не беше яло.

Докато се хранеше, Лина я попита за подробности от живота ѝ. Оказа се, че майка ѝ е починала от алкохолна интоксикация. Тя и баща ѝ били изгонени от дома си заради неплащане и се преместили в къщата на починалата ѝ баба. Мъжът заповядал на момичето да “стои настрана”, докато той търси “нова майка”. -Така излизам на разходка с Анчар, когато някой се прибере вкъщи. Тина беше разстроена от това. Чудеше се къде гледат органите по настойничество, как може да е така?

Тя настани момиченцето във всекидневната, пусна анимационни филми и отиде на тавана, за да вземе детските си дрехи. Когато се върна, видя, че Ника е заспала. Тя не я събуди. Когато се събуди, Лина отново я нахрани, облече я и предложи да я придружи до дома. Момичето било изненадано и погледнало Лина с възхищение и благодарност. Тя я изпроводи и ѝ каза да я посещава по-често, защото ѝ е скучно.

А ако не е вкъщи, да я чака на верандата. Когато Лина се прибирала у дома, слагала на верандата стари играчки и бонбони за момиченцето. От съседите Лина научила, че Мика е внучка на Нина Николаевна. Къщата е празна от дълго време. Наскоро в нея се е нанесъл безработен мъж, който не желае да си намери работа. Живее от малка работа на непълно работно време и харчи всичките си пари за пиене.

Съседите неведнъж са се обаждали в полицията заради виковете и шума му. Той е безразличен към съдбата на дъщеря си. Лина помоли съпруга си да ѝ върне Ника. Бащата на Ника само крещял, а веднъж дори казал, че ще върне дъщеря си срещу 1 000 000, след което забранил на детето да общува с Лина и го затворил вкъщи. Съпругът на Лина подкрепя съпругата си и се опитва да ѝ помогне по всякакъв начин: обръща се към органите по настойничество и попечителство, пише молба за поемане на попечителството над момичето, но получава само отговор:

“Дъщерята живее с баща си, така че си отивай! Не разрушавайте семейството. Предупредиха го да стои далеч от момичето. В противен случай щял да бъде обвинен, че проявява нездрав интерес към детето. Лина беше много притеснена, мислеше за детето през цялото време. Настъпи студената зима. В къщата на Ника нямаше отопление. Лина носеше дрехите на Ника през прозореца на тоалетната.

Когато баща ѝ видял новите ѝ дрехи, ги продал, а парите похарчил за алкохол. Отчаяна, Лина решава да спести малко пари, за да наеме добър адвокат. Един ден на вратата ѝ се почукало: на прага стояло полуголо дете, което припаднало в ръцете на Лина. Тя не знаеше какво да прави, но не можеше да се обади: щяха да отведат момиченцето. Съпругът на Лина се обадил на съседа си, лекар. Момичето било в ужасно състояние: босо, с окървавени крака и отслабнало. Изведнъж тя отвори очи за миг и едва проговори:

“Леля Лина, моля те… не ме давай на него…” Един съсед прегледа момичето и каза, че ще трябва да се извика полиция. Не беше нормално дете да избяга от дома си през зимата, през нощта, полуголо – не беше нормално. Лина се страхуваше, че Ника ще им бъде отнета, но лекарят я увери, че има всички доказателства и основания да лиши нечовешкия баща от родителските му права. “Няма да се получи”, каза момичето, което току-що се беше събудило. “Защо?” “Чичо ми беше вкъщи, пиеха… той намушка баща ми.

Аз счупих прозореца и избягах през него. Чичо ми искаше да ме настигне, но аз бях бърза, защото бях трезва… – каза момичето спокойно и уравновесено. Лина се втурна към детето и го прегърна силно. Изминаха две години. С пристигането на Ники къщата отново се изпълни с радост и щастие. В навечерието на Нова година всички деца на Лина дойдоха в дома на родителите ѝ. Те помогнаха да украсят елхата, а дъщеря ѝ помогна с подреждането на масата, като им каза, че планира сватба след лятната сесия.

– “Нямаше да има щастие, но нещастието помогна… в края на краищата поговорката е вярна, ето каква дъщеря имам – Лина погледна нежно Ника – дори погребах баща ѝ на свои разноски… – Хората винаги се подиграват с нормалните семейства, но си затварят очите за такива… а какво да кажем за ножа… – Той се скри – прекъсна я Лина – мислех, че Ника ще измръзне от студ и…

– Какъв срам! “Разследваха убийството на бащата на Ника, дойдоха инспектори от цялата област и отделът по настойничество беше глобен, а районният полицай уволнен.” – И с право! На сутринта Ника изтича в стаята на Лина и внимателно започна да я буди: “Мамо… Мааам…” Лина погледна щастливата си дъщеря и започна да ѝ показва подаръка от Дядо Коледа.

“Нямаше нужда от това… аз вече имам най-хубавия подарък… това си ти, мамо…” Лина прегърна дъщеря си, за да скрие напиращите сълзи. Най-голямата дъщеря изкрещя през вратата: “Момичета, отивате ли на закуска? А след това на шейната!” Ника се разкрещя. Тя целуна родителите си и изтича при сестра си.

Related Posts