Марина всячески се опитваше да избегне грижите за новородения си внук. Но скоро всички разбраха колко мъдра е тя.

Баба Марина отброяваше часовете: синът ѝ скоро щеше да пристигне и щеше да доведе със себе си внука си Егорушка. Отначало тези посещения бяха за няколко часа, но скоро започнаха да продължават целия уикенд. По този повод дядото на Егор превръщал всичките си уикенди в ритуал: обикалял магазините, купувал храна, подаръци и памперси.

Двойката чакала дълго време своя внук. Тъй като нямало какво да прави, дядото решил да покаже на жена си какво е купил на внука си: -“Виж, бабо, купих на Егорка едни къси панталонки. Баба? Каква баба е тя? Момчетата пристигнаха в 19:00 часа. Дебелото момче, почти на 3 години, беше по-пъргаво и активно от всички свои връстници.

Но когато ражда момче, Марина се превръща в друг човек. Тя отдавна се опитваше да влезе в ролята на баба, но не мислеше, че този момент ще настъпи толкова скоро. Всеки път, когато довеждаха внука ѝ, Марина тичаше из кухнята, готвеше, миеше и чистеше.

Накратко, тя правеше всичко възможно, за да бъде колкото се може по-далеч от момчето. Когато възрастта за пенсиониране беше увеличена, всички жени в екипа бяха вбесени. Единствено Марина се радваше, че няма да й се налага да седи толкова често с внука си.

Но синът на Марина дори я убедил да напусне работа, за да може да започне да гледа внука си, преди да се пенсионира. Но Марина не искала да бъде баба. Един ден, когато една приятелка я срещнала на детската площадка, докато се разхождала с внука си, те започнали да си говорят: “Слушай, приятелко.

Моите колеги тук казаха, че ти не искаш да се пенсионираш. Заради внука си ли, или заради нещо друго? Аз просто не искам. Трябва да предам опита си на по-младите поколения, а аз получих бонус. “Не искаш ли да си спомниш за младостта си?” – “Каква младост?”

– “Баба ми, майка ми, възпитаваше сина ми по този начин. Беше ни трудно: със съпруга ми винаги учехме и работехме. Слагах детето си да спи само няколко пъти. А когато действително се опитвах да направя нещо, майка ми ме отблъскваше с думите:

“Престани, кривогледко, нищо не можеш да направиш. Тогава приятелката ѝ разбра всичко. В този момент тя престана да съди Марина и реши, че от време на време ще помага на внуците си. Всяка жена трябва сама да премине през пътя на майчинството.

Related Posts