Лариса лежеше до стената и плачеше. – “Ти луда ли си? Да плачеш заради мъже? Те не си заслужават! Вземете се в ръце! – Моята Ваня си струва. Знаеш ли какъв е той… -Какъв?” Катя беше дори любопитна. – “О, ти няма да разбереш. Единствената ти грижа е за него, който хърка сладко в креватчето си” – и Лариса кимна към родилната зала.
Вече се обадих на всички. “Нефедова, не е време да се прибираш у дома. Трябва да се обличам”, попита саркастично чистачката. Но никой няма да ме вземе – Лариса вече не можеше да сдържа сълзите си. “Но ето го, дългоочакваното обаждане от съпруга ѝ.
Къде си? На път съм!” Лариса скочи от леглото, но скоро дойде в съзнание, когато чу непознат глас по телефона.-Кой сте вие? Какво имаш предвид под “падане”? Не ви разбирам. Лариса седна на леглото и се заслуша внимателно… Отиде до прозореца и скръбно вдигна ръце.
Съквартирантите ѝ дори спряха да събират багажа и я погледнаха мълчаливо. – “Кажи ми какво се е случило, ти, камък! Той се търкаля наоколо, а ти дори не го показваш” – продължиха съседите. Но Лариса не искаше да чуе нищо. – “Здравей, мамо.
Знаеш ли? Да, той е в магазина за алкохол. Идваш ли с баща си? Добре, ще те чакам.” Лариса сложи телефона на нощното шкафче и започна да събира нещата. Раждащите жени напуснаха заедно отделението. Смееха се и се усмихваха, разменяха контакти.
Родителите на Лариса дойдоха да я приберат, както бяха обещали. Всички се прибраха у дома. Всяка нова майка беше толкова щастлива, че дори забрави да разбере какво се е случило с Ванечка. Утре дори няма да си спомнят за това.