На 58 години реших да си намеря съпруг в сайт за запознанства. Първият миришеше, вторият дойде с жена си, а третият не ми остави друг избор, освен да избягам

Аз съм на 58 години. Живея сам от 8 години. Синът ми има свое семейство, но често ме посещава. Съпругът ми ме напусна заради друга по-млада жена преди осем години. Бях полудяла от самота. Имах приятели, но знаете, че приятелите не са това, което искате в един дъждовен, уютен ден, на дивана, гледайки телевизионен сериал.

Затова реших да се опитам да намеря щастието си онлайн. Знаех, че има много сайтове за запознанства. А аз съм красива жена – често ходя на салони, грижа се за себе си, пускам си музика и започвам да спортувам няколко пъти седмично.

“Защо да не опитам?”, помислих си и намерих един уебсайт – всичко беше ясно, разбираемо, имаше много хора и всички изглеждаха нормално. Седмица по-късно си уговорих среща с първия си мъж. Уговорихме се да се срещнем в парка пред дома ми. Там винаги беше спокойно, слънчево и всичко, от което имах нужда.

Чаках Федор на една пейка. Той закъсня с 10 минути, но аз бях ядосан. Живея близо до него, а той идваше от другия край на града; може би е имало задръствания… Накратко, не ми хареса от пръв поглед. На уебсайта имаше много малко информация за него. Само няколко снимки и това беше всичко.

Тук той дойде по анцуг и сандали. За щастие не носеше чорапи под сандалите… Миришеше на пушек. Кълнеше се на всяка втора дума и нямахме общи интереси или теми за разговор. Бързо се разделихме. Не загубих надежда. Друг човек ми писа. Той беше с две години по-млад, но тогава си спомних думите “Любовта е на всички възрасти”.

Съгласих се да отида с него на обяд в един ресторант. Той дойде навреме. Изглеждаше прилично. Носеше скромен костюм и кожени обувки. Седнахме на масата, всичко беше наред, докато сервитьорът не се приближи до нас. Моят джентълмен говореше на сервитьора, сякаш беше прислужник.

Разбира се, това не ми харесваше, но се надявах, че той ще го поправи, като говори с мен. Поръчката ни закъсня. Вярно, закъсня само с минута, но все пак… Михаил започна да се суети. Стана и отиде в кухнята, за да разбере какво се случва. Веднага след като излезе, му се обадиха.

Телефонът му беше пред мен и аз погледнах екрана с едно око. Думата “Жена” веднага привлече вниманието ми. Дори не се замислих за нея. Станах, облякох си палтото и се прибрах вкъщи. След два неуспешни опита не отидох на тези места. Знаете ли, справям се добре сам.

Related Posts