Оксана е имала само двама мъже в живота си. За единия е била омъжена в продължение на пет години, а с другия се е срещала в продължение на една година. Съпругът ѝ Павло седеше на врата ѝ. Бяха се запознали на една изложба на картини на Ван Гог. Павло беше обещаващ художник.
След сватбата остава вкъщи и се опитва да намери вдъхновение във филми и телевизионни предавания. А Оксана работи от сутрин до вечер, за да издържа него и себе си. Оксана не можеше да живее така, мъжът ѝ рисуваше по една картина на всеки две години и изпращаше всички пари на майка ѝ.
Търпението на Оксана се изчерпало и тя подала молба за развод. Приятелката ѝ Оля се опитва да я подкрепи. Тя я покани на ресторант, за да отпразнуват годишнината. Докато звучала бавна музика, пред масата им се появил галантен мъж на име Роман.
Той я поканил на танц, завъртял я в прегръдките си, а след това я поканил да отиде при него. За първи път в живота си Оксана се почувства като истинска жена, някой, когото забелязват и с когото искат да прекарват времето си. Без да се колебае, тя се сбогува с приятелката си и отива при Роман.
От този ден те започват да се срещат. Жената си помислила, че е попаднала в приказка, защото през цялата година ромът ѝ подарявал цветя, подаръци и ѝ уреждал романтични срещи. А после той започнал да изчезва. Не отговаряше на телефона и не пишеше, а когато го правеше, започваше да се оплаква.
– “Какво значение има къде съм бил? Ние не сме съпруг и съпруга, просто си прекарваме добре заедно, това е всичко. И изобщо, писна ми от теб, ще се разведем – каза Рома и си тръгна. Оксана не можеше да разбере какво се случва с него. Отишла да се разплаче при Оля, а ден по-късно разбрала, че Оксана чака дете.
– Трябва да разкажеш всичко на Рома и да му позволиш да ти помогне. Няма да отгледаш детето си сама. Той е мошеник, правил е неща в храстите – прокле Оля. Оксана ѝ беше забранила да му каже, но приятелката ѝ не я послуша. Тя се обажда на Роман, но той не се интересува.
– “Тя е възрастна жена. Нека сама да решава проблемите си. Ако тя иска да има дете, нека го има. Това не е моя грешка – каза той и прекъсна разговора. Оксана отглежда дъщеря си сама, като Оля ѝ помага. Двадесет години по-късно тя вижда Роман в един магазин.
Мъжът се държеше така, сякаш нищо не се е случило. Той покани Оксана на ресторант. Първоначално тя се съгласява. Спомни си как той напусна чакалнята й. Обърна се и се прибра вкъщи, където я чакаха дъщеря ѝ и Оля.
