Този ден Катя беше в отлично настроение. Беше тяхната годишнина. Запознали са се на почивка в Египет. Шест месеца по-късно се женят. Катя се чувстваше много добре с него. Сергей, също като нея, не искаше да има деца. Тя не вярваше, че радостта на жената е в децата.
Вече имала достатъчно “деца”, за които да се грижи. Имаше четирима по-малки братя. Майка им винаги била на работа, така че на нея се падало да се грижи за братята. Семейството ѝ казвало, че на стари години ще остане сама.
Но Катя все още беше убедена в обратното. Когато разбра, че тя не иска да има деца, той беше щастлив. Той не искаше къщата да е шумна. Беше годишнината им и Катя чакаше съпруга си в любимата си рокля. Той беше закъснял, а те трябваше да отидат на ресторант.
Катя реши да се обади на Сергей, за да разбере кога ще дойде. – Къде си? – Куриерът дойде ли вече? – Какъв куриер? Не – Обади ми се, когато дойде. Пет минути по-късно на вратата се позвъни. Куриерът ѝ даде плик и я поздрави за годишнината.
Когато Катя отвори плика, видя уведомление за развод. Катя не разбираше какво се случва. Може би куриерът е допуснал грешка? Може би куриерът на Серьожа ще дойде сега. Телефонът иззвъня. Катя го вдигна. – Получихте ли го? – Яростта на Сергий. Катя не можа да каже нищо. – Както разбирам, тя го е получила. – Защо днес?
Не разбирам – Запознах се с друг човек. И ти не разбра. Мисля, че ти беше все едно. С Яна ще имаме дете. – Но ти не си искал деца! – Яна успя да ме убеди в това. Това е всичко! Довиждане. Серхий затваря слушалката. Катя се счупи, хвърли телефона настрани и започна да крещи. Минаха две години, но Катя все още не беше успяла да се съвземе от това.