Оля завижда на Алина заради луксозния ѝ живот. Един ден тя я чува да разговаря със съпруга си и завистта изчезва за миг.

Оля се прибираше от магазина. Носеше тежки торби, затова спря, за да си почине малко. Синът ѝ Андрий трябваше да я посрещне, но не дойде. Сигурно отново е отишъл да лови риба с приятелите си. “Когато се прибере, ще му покажа”, помисли си Оля. Днес имаше много работа, трябваше да почисти двора, да приготви нещо за вечеря и да изпере.

Вече готвеше, когато в двора спря кола. Това беше синът на съседката им Валентина Ивановна, Серхий, и съпругата му Алина. Те живееха в града и имаха апартамент. Оля гледаше Алина и ѝ завиждаше.В края на краищата тя винаги е имала перфектна прическа и грим. Тя нямаше време за такива неща.

Мислейки за това, тя не забеляза, че тестото е избягало. Тя бързо изтича до печката. Оля работеше в кухнята и чу лая на кучето. Когато излязла на двора, видяла, че на Алина й тече кръв от носа. Оля бързо я прибра вкъщи и я заведе в банята да се измие. После й даде малко вода и я настани на един стол.

Оля не зададе никакви въпроси. Това не беше нейна работа. Мислех, че ако искаше, щеше да ми каже. Алина седеше и идваше в съзнание. – Съжалявам, че така нахлух при теб. Просто нямаше при кого да отида. – Не се притеснявай, Алина, всичко е наред.

Известно време мълчаха. “Защо не попиташ кой го е направил?” “Е, това не е моя работа”, каза Оля. Той има напрегната работа. Понякога се напива и ме бие. Имаше дори моменти, когато не можех да излизам от къщи. – Защо не се разведеш? – Не мога.

Не мога да живея по друг начин. Свикнал съм с комфорта. Не съм свикнал да готвя, да пера и всичко останало. И освен това той не се държи така често. Той е добър човек, просто когато се напие, това започва. След кратка пауза Алина попита: “Ти не ме съдиш?”

“Не, скъпа, това е твоят живот.” “Ами да. Добре, сега ще си тръгна. Сергей сигурно вече е заспал. Алина си тръгна, а Оля продължаваше да мисли дали си заслужава такъв луксозен живот. И си отговори: “Определено не. Всекиму своето!

Related Posts