През първия ден в учителската стая Елена Петривна чува: “Защо, млада колежке, не поздравявате хората на улицата?” “Поздравявам. Само че с вас още не сме се запознали.” – Това няма значение. Всички тук се поздравяват помежду си. – Добре, аз също ще се поздравя.
На следващия ден директорката донесе на Елена Петривна списъка на 8 “Б”, чийто класен ръководител трябваше да стане. След като се запознава с класа, Елена Петривна решава да настани момчетата по нов начин: много от тях са пораснали през лятото и тя трябва да ги премести в предната част на класната стая.
И веднага срещнала съпротива. Високият Станислав не позволява на едно малко, късогледо момче с огненочервена коса да седне на първото бюро. Сега, половин век по-късно, ние смятаме за красиви червените и албиносните носове, тънки и не толкова тънки. В онези години червенокосите почти никога не са били обект на подигравки.
А Сергей Мачулски, който изглеждаше дребен в сравнение с връстниците си, беше не само червенокос и с лунички, но и често страдаше от подигравките на връстниците си, когато носеше очила. Затова Елена Петровна реши да започне с него. Тя имаше голям комплект пощенски картички с копия на картини от галерията.
Избра тези, на които бяха изобразени жени с червени коси, и организира час на класа на тема “Какво знаем за красотата”. Говорейки за музеите, тя се спря на първото бюро, където седеше Мачулски: “Момчета, вижте, нашият Серхий има коса точно като тази на тези картички!
Казват, че такива хора са най-щастливи – слънцето целува върха на главите им. Между другото, великият Леонардо да Винчи е бил червенокос.Христофор Колумб е целунат от слънцето. Не че отхвърлянето се променило в любопитство, но съучениците започнали да се отнасят към момчето по-дружелюбно.
Елена Петривна обаче вижда, че това не е достатъчно. В онези дни косата рядко се боядисвала, дори баналната къна била в недостиг. Но биологичният химик е знаел какво да направи! Учителката помолила съседката си за няколко лучени люспи, попарила ги, добавила малко калиев перманганат и след ваканцията дошла в училище с нов цвят.
“Какво мислите, получих ли същия цвят като този на Сергей?” Момчетата започнали да се смеят: “Не, косата ти е по-светла от неговата.” “Наистина, тонът на Сергей е много по-красив”, съгласила се Елена Петривна. Учителката още си спомня как очите на момчето светнаха!
След това всички обсъдиха какво и в какъв цвят могат да пребоядисат с наличните материали. Много години по-късно този Сергей дойде на училищната среща. Той вече беше със сива коса. Каза ми, че носи мили спомени за учителя, който му е помогнал да повярва в себе си през целия си живот.
