Бях обикновено момиче, което винаги си е мислело, че историите за скандални връзки, предателства и измамени жени са далеч от нея. Никога не съм имала продължителни простудни заболявания. Въпреки това никога не съм имала никакви връзки. Само няколко афери, които дори не успяха да прераснат във връзка. Но изведнъж срещнах Антон. Веднага почувствах, че той е този, когото винаги съм търсила.
Нямах никакви идеали в главата си, нямах определен тип, но Антон се превърна в самия идеал, с който сравнявах всички около мен. Запознахме се на една автобусна спирка. Слязох от автобуса с торби с хранителни продукти и една от торбите се скъса. Антон минаваше покрай нас.Той ми помогна да събера продуктите и да ги сложа в друга торба.
След това ми помогна да пренеса покупките до прага на къщата. Разговаряхме така, сякаш сме се познавали цял живот. Разменихме номерата си на входа. След това си пишехме през нощта, а аз не изпусках телефона от ръцете си нито за минута. Кореспондирахме си през по-голямата част от времето, а през останалото време чаках той да ми пише. Месец по-късно започнахме да се срещаме официално, а шест месеца по-късно забременях.
Беше непланирано, но аз се носех в облаците на щастието. “Скъпи, не е ли време да узаконим връзката си? Не искам бебето ни да расте в непълноценно семейство” – казах, събирайки смелост.- Ще успеем, защо да бързаме? Трябва да се подготвите за сватбата спокойно, без да бързате – каза той.
Честно казано, след тези думи се успокоих и дори забравих за сватбата. Знаех, че със сигурност ще се оженим, и тази мисъл ме накара да се почувствам по-добре. Единственото нещо беше, че Антон имаше работа, при която 4 дни беше вкъщи, а 3 дни – на работа. Но това не ме притесняваше. Той работеше за доброто на семейството ни, за доброто на бебето ни. Мислех си така…
Един ден, докато Антон беше на работа, реших да отида в парка, за да почета на чист въздух. Намерих си удобно място, отворих книгата и се изгубих в час. Изведнъж чух познат глас. Беше толкова познат, че вдигнах поглед от книгата, погледнах нагоре, а на няколко метра от мен стоеше Антон с млада жена и махаше на момчето.
“Татко, купи ми газирана напитка”, извика момчето. “Леш, ти вече си пил днес, стига толкова”, отвърна жената. Закрих лицето си с ръце и побягнах към къщи. Тук работеше Антон… и аз, глупачката, се чудех защо не ми предложи да се омъжа за него. На следващата вечер той се върна “от работа”. Изпаднах в истерия. Не можех да се справя с емоциите си… – Да, вече съм омъжена. Ето защо не се оженихме. Защо крещиш?” Антон каза без угризения, със спокоен тон.
Не се замислих нито за секунда. Събрах си багажа и се преместих при родителите си. Слава Богу, те ме подкрепиха от самото начало и ме приеха като бременна жена без поучения и лекции. Оттогава никога не сме се виждали и не сме си говорили. Той не знае как се е развила съдбата ни, как и къде живеем, но може би това е за добро. Може би така е трябвало да бъде…
