Когато гостите си тръгнали, Тетиана събрала всички подаръци, занесла ги в градината и ги изгорила в желязна бъчва.

Леля разглеждаше новата къща и не можеше да намери място за щастие. Толкова дълго беше мечтала да има свой собствен кът, а сега беше пълноправен собственик на къщата. Какво друго е нужно на една жена, за да бъде щастлива? Може би понятието за гостоприемство се предава по кръвен път или с възпитанието, но Таня е израснала също толкова гостоприемна, колкото и родителите ѝ.

Тя обичала гостите, компанията и дори семейните събирания. Затова Таня винаги се радваше, че някой е в дома ѝ. Затова можем да кажем, че всички нейни мечти са се сбъднали. Тя грижливо поддържаше къщата чиста и се грижеше за градината. В същото време успяваше да готви и да се грижи за децата. А през уикендите тя и съпругът ѝ винаги чакали гости.Преди обаче Таня да успее да се осъзнае, всичко става против волята ѝ.

Сякаш нещо лошо се беше стоварило върху нея и семейството ѝ. Съпругът ѝ започнал да има проблеми, синовете ѝ често страдали от странни болести, а котката ѝ сякаш се готвела да умре, криела се в тъмните ъгли на къщата и отказвала да яде. Самата Таня също била засегната. Тя винаги беше уморена и се чувстваше много зле. Къщата, въпреки че беше съвсем нова, започна малко да се руши. Таня беше загубила силата и духа си.

Беше болезнено да я гледам. Всички съчувстваха на някогашната икономична и усмихната жена. Съветваха я да потърси помощ, защото кой знае докъде можеше да доведе всичко това. – Определено е джинс!” – заяви най-близката ѝ приятелка. – Но кой има нужда от мен, за да ме джинсва. Направила ли си някога нещо за някого? – И после какво? Може да са завиждали за успеха ти. – Не знам. Всичко се е променило толкова драматично.

– За какво говоря! Познавам една стара дама. Тя вижда и знае всичко. Мисля, че това ще помогне. Таня не се опита да се съпротивлява. Знаеше, че ако жената не направи нищо, за да помогне, тя не може да направи нищо по-лошо. Струваше си да опита. На следващата сутрин приятелите се събраха и отидоха в съседното село. Таня оставя децата и къщата при майка си. Гадателката приличаше на обикновена старица от 70-те години на миналия век.

Впрочем тя вече чакаше гостите, защото приятелката на Таня я беше предупредила предварително за посещението. – Кой ти направи това?” – попита старицата, като погледна Таня. “Кой не може да те види такава?” – “Да, аз дори нямам врагове като такива.” – “Много си добра, знам, но те се възползваха от това. Всичко е наред… Ще ти помогна! Жената помоли приятелката на Таня да напусне къщата и започна да говори с гостенката.

Всичко това продължило три часа. В края на сеанса Таня вече се чувстваше малко облекчена. “Но това е само началото – каза старицата, – аз само изчистих случилото се. Но ако не защитиш дома си и продължиш да пускаш всички да влизат, това ще бъде безполезно. Гадателката научи Таня на тайната си техника, която ѝ позволява да се защитава от хора със зли намерения. “Направи го и сама ще се убедиш!” – каза старицата на сватбата.

“О, ти сияеш. Чувстваш ли се по-добре?” – попита приятелката ѝ. Жената ѝ благодарила и казала, че наистина се чувства по-добре. Накрая синовете ѝ започнали да се възстановяват, работата на съпруга ѝ се подобрила, а самата Таня се почувствала много по-добре. Къщата сякаш отново просветнала и се изпълнила с радостни цветове. Оставаше само да поставим защитата!

Когато всички заспаха, Таня взе две игли от нощното шкафче, взе една свещ и отиде в кухнята. Вземайки иглите една по една с пинсетата си, тя ги нагря над пламъка, като мислено помоли Бог да ги изчисти от всичко, което им е било причинено. След това стисна всичко в дланите си, прошепна нещо и заби иглите в рамката на вратата. След това единственото, което можех да правя, беше да гледам.

Животът започна да се подобрява. И тогава, преди следващия уикенд, се обадиха стари приятели. Казаха, че ще дойдат на гости. Таня не отказа. “Изглеждаш прекрасно”, усмихна се приятелката ѝ. “А това е за теб, подаръци”, влезе в стаята съпругът ѝ. Приятелката измъкна един ВАЗ и извика. Как е възможно? Вазата наистина беше от чипс от нахут. Гостите бяха разстроени.

Но Таня веднага разбра, че това е начинът, по който работи къщата. Същата вечер Таня просто продължаваше да гледа приятелката си. Жената беше студена, постоянно стискаше сърцето си, мълчеше и поглеждаше отстрани към собственика на къщата. Таня й се усмихна в отговор. И така, първият враг беше открит.

Когато всички си тръгнаха, Таня грабна вазата и останалите подаръци, изнесе ги в градината и ги подпали. Тя отново се почувства по-добре. По-късно се оказа, че този приятел не е единственият източник на нещастие. Други двама приятели също бяха хванати на местопрестъплението. Но най-важното е, че сега Таня знае как да се справя с такива хора и вече не се страхува от нищо. Вярвате ли в медиумизма? Смятате ли, че тази жена наистина е помогнала на Таня?

Related Posts