Скарах се със сестра ми за наследството на чичо ми. Не съм виновен за това, че имам семейни проблеми.

Сестра ми се омъжи, когато беше на 19 години. Тя обича да казва, че се е омъжила по любов, но всъщност се е омъжила по любов. Тя има голямо и проблемно семейство. Съпругът ѝ се грижи за цялото семейство. Той е шофьор на камион, 15 дни работи и 15 дни почива, а в почивните дни работи като таксиметров шофьор. След като се дипломира, най-голямата дъщеря на сестра му довежда бебе в подгъва си.

Тя е забременяла от свой съученик. Родителите на момчето бързо се запознаха, ожениха се и след това младоженците се преместиха в апартамента на сестра ми. Омъжих се на 25-годишна възраст, а със съпруга ми се запознахме на работа. Нямахме деца, въпреки че бях на 30 години, но не бях готова за майчинство.

Понякога сестра ми водеше внучката си на гости при нас и няколко пъти я оставяше под мой надзор. Опитвах се да помагам на сестра си, доколкото можех. Често й давах пари назаем, но тя никога не ми ги връщаше. Родителите ми ни напуснаха, когато аз бях на 24, а сестра ми – на 20 години.

Тя и съпругът ѝ живееха в апартамента на родителите ми. Реших да не деля апартамента на дялове и се отказах от моята част в полза на сестра ми. Майка ми имаше брат. Чичо ми и съпругата му се грижеха за нас и бяха най-близките ни хора. Често ходехме в селската им къща. Те имаха апартамент в града и двуетажна вила. Със съпруга ми винаги сме харесвали лятната им вила. Мечтаехме да имаме своя собствена.

Със сестра ми решихме, че трябва да ремонтираме тяхната вила. Но на сестра ми винаги й липсваха пари. Затова със съпруга ми започнахме да инвестираме заедно. Наехме работници и купихме липсващите елементи от интериора. Въведохме газ и изградихме тоалетна с баня в къщата.

Чичото и съпругата му ни бяха благодарни. Но катастрофата почука на вратата им. Чичо ми се разболя тежко и леля ми се грижеше за него. Със съпруга ми помагахме, доколкото можехме. Няколко месеца по-късно чичо ми почина, а два месеца по-късно го последва и съпругата му. След погребението възникна въпросът за наследството. Сестра ми искаше и къща, и апартамент. Тя размахваше завещанието на леля ми пред лицето ми.

Не можех да повярвам, винаги сме смятали, че ще разделим всичко справедливо. Не можех да повярвам, че чичо ми може да позволи това да се случи. Притеснявах се, но вече не исках да ходя при адвокат. Съжалявах за парите, които бяхме похарчили за ремонта на вилата.

Сестра ми не си беше мръднала пръста и щеше да получи всичко, а тази мисъл ми пречеше да живея спокойно. Когато адвокатът на чичо ми видя документа, той скъса листа, на който сестра ми беше скицирала.

Оказа се, че чичо ми и леля ми са сключили договор за дарение на вилата на мое име. А сестра ми е подправила документа. Тя искаше дъщеря ѝ да се премести в апартамента на чичо си, но отлично знаеше, че той ще я остави на мен. Не съм безсърдечен, затова помогнах на сестра си. Преписах апартамента на нея. Но усещам, че тя все още не е щастлива.

Related Posts