Майка ми никога не ми е разказвала за баща ми. Казваше, че е бил добър човек, и това беше всичко, което казваше. Аз дори не знаех името му. Имах и по-голяма сестра, Айра. Разликата във възрастта ни е 16 години. Винаги съм се чудила как майка ми е решила да ме роди. В края на краищата аз съм доста късно дете.
Обикновено лекарите отказват да раждам. Майка ми винаги ми казваше: “Ако Бог ти е дал дете, грях е да откажеш да се грижиш за него. Живеехме спокоен живот, имахме достатъчно пари. Майка ми ме обичаше и винаги ме подкрепяше във всичко, но аз винаги съм имал странни отношения със сестра ми.
Като дете тя лесно можеше да ме бие или да ме нарича с имена. Когато майка ми виждаше това, тя ме защитаваше. Сестра ми ни напусна, когато бях на пет години. Майка ми не знаеше с какво се е занимавала и къде е живяла. И Айра не искаше и ние да знаем. Тя нае апартамент и идваше при нас, за да се храним като двойка.
Най-важното за майка ми беше, че е жива. Когато навърших 15 години, майка ми ме изпрати на курс по фризьорство. Тъй като не се справях добре, тя ми каза: “Едно момиче винаги трябва да има образование. Не е задължително да завърши институт, но трябва да има някакви умения, за да може да изкарва прехраната си.
Например, Ирочка е маникюристка в салон.Тя винаги има свое парче хляб. Разбира се, исках да възразя на последното, защото Ира не прави нищо друго, освен да идва при нас да яде. Година по-късно майка ми почина. Леля ми, най-малката сестра на майка ми, дойде от селото. Тя ми помагаше с пари и сигурност.
Много се притеснявах, че няма да мога да организирам правилно прощаването си с майка ми, защото нямах почти никакви пари. Благодарение на леля ми всичко мина безпроблемно. Айра се появи чак след охраната и поиска да се изнеса от апартамента. Тя разкри тайната, която тя и майка ми криеха от мен в продължение на 16 години.
“Ти никога не си била дъщеря на майка си. Осиновена си и аз съм истинската ти майка. Родих те, когато бях на 16 години. Майка ми и аз го криехме, затова отидох в селото, за да те родя. Родих те, но майка ми се смили над мен и те взе у дома. Беше непоносимо да те виждам, ти съсипа живота ми. От друга страна, майка ти не можеше да чуе душата ти.
Стига с тези езици. Съберете си нещата и тръгвайте. Не бях толкова глупав, колкото Айра си мислеше, че съм. Познавам правата си по-добре от всеки друг. Откакто майка ми официално ме осинови, с Айра делим един апартамент наполовина. Вече съм решила да раждам от моята част. И съм благодарен на майка ми, или по-скоро на баба ми. Тя ме отгледа с достойнство и най-важното – с любов.