В петък отивах на гарата, за да отида във вилата. На перона видях бременна жена. Тя седеше и гледаше в далечината. В ръцете си държеше чанта с разни неща. Веднага си личеше, че ще замине за кратко. Когато се върнах от дачата, я видях отново на същото място. Беше облечена в същите дрехи и носеше същата чанта. Реших да поговоря с нея.” – Ще ми простите за натрапчивостта. Видях те на същото място в петък. Не можеш ли да си тръгнеш?
– Никъде нямаше да отида. Съпругът ми ме изгони от къщата. Оказа се, че момичето няма семейство или приятели. Беше сираче. Била твърде срамежлива, за да поиска помощ от минувачите. Реших да ѝ помогна. Предложих ѝ да дойде при мен. Аз нямам деца и съпруг.” На следващата сутрин момичето споделя проблемите си. Тя се казва Лариса и е на 21 години. Тя е сирак. Гражданският ѝ съпруг пие и излиза много навън. Лариса решила да опита късмета си в столицата. Тя не знае какво ще прави сега. В крайна сметка ѝ предстои да роди и е малко вероятно да я наемат на работа с такъв корем.
Къде ще я пусна сега? Казах, че ще остане при мен за известно време, а после ще видим. Тя помоли една приятелка да събере бебешки дрешки и купихме креватче и количка. Скоро Лариса роди дъщеря. Тя беше толкова красива и силна. Намерих ѝ работа при мои приятели. Оказа се отговорна и се научи доста бързо. Приятелите ми бяха много доволни от нея, а кариерата ѝ започна да се развива бързо.
Лариса и аз станахме семейство. За Варенка аз бях нейната собствена баба. Изпратихме я на детска градина, когато беше на 2 г. Наскоро Лариса дойде при мен и ми каза, че шефът на фирмата й е направил предложение и тя не знае какво да прави. Бях много щастлива за нея. Три месеца по-късно тя се омъжи. Те често ми идват на гости. Така станах майка и баба на стари години.
