Дима решава да поговори отново със съпругата си Алена: – “Казаха, че ще дойдат за няколко дни, но вече три месеца ми висят на врата. Уморена съм, работя по цял ден и не мога да се отпусна вкъщи. Веднага щом седна на дивана, някой има нужда от помощ.
Освен това харчим много пари за храна и сме единствените, които плащат за комунални услуги. Искам да живея само със семейството си. -Семейството ми е аз и ти, а в бъдеще и нашите деца. Останалите са ми роднини. Детето на сестрата на Катя започна да плаче. Алена се втурна да го успокои.
– “Алена, нека се изнесем от къщата им. Все още трябва да издържиш изпитите си в университета, а вместо да учиш, по цял ден седиш с детето на сестра си. -Дима, престани.Това е моето семейство, не възнамерявам да се откажа от него. Дима излезе от къщата.
Той не се върна и през нощта, въпреки че Алена все още чакаше съпруга си и дълго време не можеше да заспи. Както се въртяла в леглото, Алиона решила да изпие един горещ чай. Тихо излезе в коридора и с изненада откри, че светлината в кухнята свети. Чу как майка ѝ и сестра ѝ Катя разговарят:
– “О, мамо, аз не отидох на интервюто днес. Защо трябва да се навеждам заради сергиите в този склад? Беше хубав почивен ден, а и Оленка така или иначе се грижеше за децата. – “Точно така, скъпа. Трябва да си починеш след декрета си. А с работата после всичко ще е наред, Дима така или иначе работи, има достатъчно пари.
– “Мамо, днес видях една красива рокля, снимах я с телефона си, виж. Мисля дали да я взема.” “Толкова е готина, непременно трябва да я вземеш. Ще я купим утре. Алена не можеше да повярва на ушите си. Оказа се, че съпругът ѝ е бил прав, а сестра ѝ и майка ѝ вече са преминали всички граници.
На сутринта Алена бързо се приготви и тъкмо отвори вратата, когато сестра ѝ я спря. -“О, Алена, можеш ли да се погрижиш за детето днес, имам интервю…” -Не. Не мога – отвърна кратко сестра й и си тръгна. Елена чакаше съпруга си пред кабинета му: “Дима, ти беше прав.
Спешно се нуждаем от друг апартамент. Засега ще разгледам възможностите. И да ми простиш… – Дима прегърна силно съпругата си и каза, че всичко ще бъде наред. Така и стана, когато Алена и Дима се изнесоха от къщата на роднините си за уикенда.
Сутринта Дима направи вкусно кафе, а двамата с Алена закусиха набързо с чийзкейкове, беше толкова уютно и спокойно, никой не ги притесняваше. Излязоха от къщата, разбира се, с по един сандал. Майка ѝ се възмути, че сега ще трябва да плаща за комунални услуги и храна от собствения си джоб. А Катя крещеше, защото все още трябваше да отиде на интервю и да започне работа.
