Раждането не беше лесно за мен. По време на бременността качих само 10 кг и това беше съвсем нормално. Съпругът ми беше единственият, който беше недоволен. Толкова недоволен, че дори започна открито да ми се подиграва. Беше му лесно да каже: не е родил дете. Сега всяка негова дума беше придружена от неприятни думи по мой адрес, подигравки и упреци.
В деня, в който ме изписаха от болницата, той ме погледна с отвращение и поиска този корем да изчезне до една седмица. Но коремът не си отиваше – бях дебела и се мразех за това. Съпругът ми казваше, че съм толкова дебела, че се отвращава да ме гледа. Дори започна да спи на дивана в хола, за да не ме вижда. Според него съм била толкова дебела, че едва съм се побирала в леглото.
Бих била щастлива да сваля няколко килограма и да бъда толкова стройна, колкото винаги съм била. Но заради цезаровото сечение трябваше да изчакам поне два месеца. Не ми беше позволено да вдигам тежести. Нещата стигнаха дотам, че един ден той просто се прибра вкъщи с някакво момиче и поиска да напусна. Бях шокирана, стоях там и ги гледах, без да мога да помръдна.
Той каза: “Сега новата ми красавица ще живее с мен, а ти можеш да си тръгнеш още днес! Събери си нещата и си тръгни. Нямах представа къде да отида. Не можех да отида при родителите си – те сами живееха в малък апартамент и не можеха да ме приемат в малката си къща. Нямах никакви приятели – отдавна бях спрял да общувам с тях. Беше останала само свекърва ми – човек, който ме мразеше от цялото си сърце.
Тя никога не пропускаше възможност да ми се подиграе, да ме засрами за нещо. Когато я чаках да ни посети, просто се прибирах набързо, за да избегна нападките ѝ, но и тук нямах късмет. Тя винаги намираше нещо, което да оспори. И как мога да отида в дома на тази жена, която само ще се радва на положението ми? Започнах бързо да събирам нещата си, за да тръгна към неизвестното.
От стаята си чух как съпругът ми говори с майка си, а после дойде при мен и поиска да изчакам свекърва си, която иска да ме изгони. Е, не, няма да им доставя това удоволствие. Започнах да се приготвям още по-бързо. Свекърва ми се появи на прага и първото нещо, което направи, беше да зашлеви сина си шумно и силно.- Нима си полудял? Изгубил си ума си! Изхвърляш жена си и бебето си на улицата.
Какво чудовище трябва да е човек, за да постъпи така със собственото си дете? Събери си нещата, вземи си мопа и се махай оттук. А ти – обърна се тя към мен, – спри да плачеш и прибери всичките си вещи. “Ела тук, скъпа моя – тя взе бебето от ръцете ми и започна да го уговаря по-нежно. “Къде ще ходя, това е моята къща!” – започна съпругът ми. Вече си голямо момче – намери си покрив над главата си!
Ще видиш на какво съм способен – заплаши той и си тръгна с дамата си. Свекърва ми повика ключар, за да смени ключалката на вратата, и остана с мен в къщата през онази нощ, настоявайки да спра да плача и да се събера заради сина ми. Тази жена е била до мен през целия ми живот, а сега е най-близката ми – тя ми помогна в най-трудния момент от живота ми. Ден по-късно в дома ни донесоха призовка: съпругът ми наистина нямаше да остави нещата така. Седяхме в кухнята и пиехме чай със свекърва ми. Тя все си мислеше къде е сбъркала при възпитанието на сина си!