Минаха години, а аз останах безполезен. На децата ми винаги им беше трудно да се разбират с мен, а когато се разведох със съпруга си, те застанаха на негова страна. Съпругът ми беше влиятелен човек, директор на голямо предприятие, и, разбира се, за тях беше по-изгодно да го подкрепят.
А какво да кажем за мен? Останах сам, изоставен от всички. Минаха години и децата ми почти престанаха да си спомнят за мен. От общи приятели научавах колко много се забавляват с баща си и младата му съпруга. Това наистина ме нарани. Те заминаха на почивка заедно, а аз останах сама. За да се разсея, отидох да работя в Италия.
Работих усилено, но и се забавлявах колкото можех. Тя печелеше достатъчно, за да ремонтира апартамента си, да си купи нови уреди и да спести малко пари за старините си. Междувременно децата ѝ бяха успели да създадат семейства. Но ги чакаше неприятна новина – бившият ми съпруг почина от инфаркт и остави цялото си състояние на младата си съпруга, която дори нямаше деца с него.
Синът и дъщеря ми останаха без нищо. Тогава те си спомниха за мен и започнаха да ме посещават, като ми носеха малки подаръци. Приех посещенията им, но разбрах, че те имат цел. Сега съм на 72 години. Здрава съм, чувствам се добре и нямам нужда от помощ. Но наскоро дъщеря ми започна да ми намеква, че е време да помисля за бъдещето.
И скоро внучката ми, която се омъжи преди една година, дойде да ме види.- “Не ти ли е скучно тук?” – попита тя. “Не, много ми е удобно.” “Но апартаментът е толкова голям. Сигурно ти е трудно да го почистваш. Може би аз и съпругът ми бихме могли да се преместим при вас и ще бъде по-забавно за вас и по-лесно за нас, тъй като няма да се налага да плащаме наем.”
– Кой казва, че не бихте го направили?” – отговорих аз – Ще ви направя добра отстъпка, само 50 евро на месец плюс комуналните услуги. Внучката беше объркана. Явно разчиташе, че ще се премести при мен и тогава ще оставя апартамента на тях. Но аз отдавна бях решил, че нито синът ми, нито дъщеря ми ще получат моя собственост.
Направих завещание, в което посочих, че след смъртта ми апартаментът ще бъде продаден, а парите ще бъдат прехвърлени във фонд за подпомагане на болни деца. Синът ми също дойде да я вземе, като намекна, че е готов да ме вземе под своя опека. Но аз не се нуждая от цялата тази “любов”. Ако вие бяхте на мое място, щяхте ли да позволите на внучката си да живее с вас?