Със съпруга ми сме женени от повече от шест години. Имаме две деца и по принцип живеем добре. Единственият проблем е, че жилището ни е малко. Преди да се оженим, едностайният апартамент беше доста удобен за нас, но сега, когато на семейството ни предстои да се роди трето дете, това място явно ще стане твърде малко за всички нас.
Сега съм в късен стадий на бременност, а най-малкият ни син току-що започна първи клас. Спомням си първата си бременност с топлина и носталгия. Тогава си мислех, че никога повече няма да се реша да раждам. Но с течение на времето всички лоши неща се забравят и остават само приятни спомени.
В действителност обаче отглеждането на деца е не само радост, но и огромна отговорност и дори значителни разходи. Живеем в покрайнините на града, в тесен едностаен апартамент, и постоянните проблеми с липсата на лично пространство ни оказват натиск.
Също така е трудно да се придвижваме до работа и да посещаваме родителите си. Тъй като не разполагаме с достатъчно време и физически не сме в състояние да обърнем внимание и на двете деца, често оставяме по-големия ни син при баба му и дядо му. Те живеят в голяма частна къща с голяма градина и малък парк наблизо.
Но вместо да заменят тази къща с по-подходящо жилище за мен и децата ми, родителите ми решиха да се наслаждават на живота си в лукс. Неведнъж съм намеквала, че мечтая за къща в провинцията, където на мен и децата ми би било много по-удобно. Но майка ми изглежда не се интересува от това.
Тя няма да се откаже да се среща с приятелите си и да закусва в градината си! И не й пука, че се задушавам в четири стени с внуците си. Притеснявам се, че третото ми дете ще бъде принудено да расте в среда, в която няма пространство и тишина. Как бихме могли да поберем цялото семейство в една стая?
Това е невъзможно! Моите роднини не са по-добри. Те продадоха колата си и решиха да похарчат парите за почивка. Можете ли да си представите? Можеха да помогнат на единствения си син и бременната му съпруга, но смятаха, че родителите ми трябва да ни издържат, защото те са в по-добро положение.
Сега седя тук и осъзнавам, че няма как да ми помогнат. Никой не се интересува от съпруга ми, от мен и от децата ни. Никакво наследство, никаква помощ, нищо. Само студено, безразлично отношение. Смятате ли, че тази ситуация е справедлива? Какво бихте направили, ако бяхте майка ми?