Понякога свекърва ми, Валентина Петровна, идваше в апартамента ни, за да си играе с внучката си. От една страна, аз я разбирах отлично. В края на краищата родих Златочка само преди три месеца и всичките ми роднини все още не могат да се наситят на бебето. Освен това госпожа Валентина живее наблизо и винаги ме е предупреждавала за посещението си. Това също е от полза за мен.
В края на краищата трябва да тичам до магазина, да изхвърлям боклука и да вземам пратка от пощата. Като цяло има много неща за вършене и наистина не искам да се тъпча в микробус с детска количка. И така, баба ми ще седи със Златка и ще я люлее, за да заспи. Не оставям бебето и домакинската работа за повече от час. Преди няколко дни трябваше да отида в поликлиниката, за да ме прегледа лекар.
Все пак ми беше направено цезарово сечение и трябваше да се види как зарастват раните. Затова помолих госпожа Валентина да се погрижи за Златка, тъй като бебето трябваше да подремне. Преди това я измих, нахраних я и я люлях, за да заспи. Между другото, в хладилника имаше моето изцедено мляко, а до масата – нов пакет пелени. Така че оставих апартамента чист и приготвих всичко необходимо за бебето.
За съжаление опашката се движеше бавно. След болницата отидох в АТБ, но веднага щом сложих хранителните продукти на лентата, имаше въздушна атака. Така че се върнах у дома с празни ръце.Влязох в кухнята и открих, че Валентина вече подрежда нещата. Беше преместила млякото на друг рафт и беше изхвърлила бебешкото пюре в кошчето. Новите памперси бяха в друг шкаф, където сложих якето и обувките си.
Супа с кюфтета се готвеше на печката. Свекърва ми беше взела каймата, която исках да използвам за котлети с паста, без да иска. Нито съпругът ми, нито аз мразим супи. Просто така са устроени телата ни! Дори ме дразнеше, че кухненските ми кърпи висяха на облегалката на стола вместо на дръжката.” – О, дъще, ти вече се върна. Излязох навън, имам кайма, направих кюфтета. Искаш ли малко?
– Не. Благодарим ви за супата, но няма да я изядем. Щях да я използвам за кюфтета. Сега ще трябва да се върна в магазина и да купя кайма. – Съжалявам, не знаех. Просто исках да ти направя супа за вечеря. – Няма страшно. Просто аз съм домакинята. Моля, не пипайте нищо в хладилника и не премествайте нищо. Върнете ги на мястото им. Свекърва ми веднага се изчерви и започна да ми дава пари за каймата.
Но аз не ги взех. Валерия остана още малко при Златка, а после бързо наметна палтото си и се прибра вкъщи. Вечерта съпругът ѝ се върна: “Какво каза майка ти, че си й крещяла? Крещяла? Няма значение, че детето спеше вкъщи и аз едва можех да шепна. Защо трябва да ни правиш супа? Просто ще я изсипя в тоалетната, няма да я ям. Исках да направя котлети за вечеря.” – Мама почти се разплака…
– Господи, майка ти е просто актриса без “Оскар”! Сега свекърва ми вече дори не ми се обажда. Ако иска да види Златка, моли мъжа си да изведе внучката й на разходка. Защото тя не ходи в нашата къща. Но не мисля, че съм казала нещо лошо в лицето на свекърва ми.
Просто я помолих да не пренарежда нещата и да не взема нищо без разрешение. Толкова ли е трудно? Аз не идвам при нея и не й казвам какво и как трябва да има по рафтовете. И тя направи голям проблем от това. Тя се обижда като жаба. Опитвам се да я удържа да не избухне в ярост.