Щастлива майка съм на три деца. Всичките ми деца нямат кръвна връзка с мен. Със съпруга ми се опитвахме да заченем децата си в продължение на пет години. И тогава решихме да осиновим. Първо към семейството ни се присъедини тригодишната Саша.
Той изпълни живота ни с нов смисъл с веселия си смях. Тогава искахме да имаме и дъщеря и осиновихме Катя. По онова време тя беше само на две години. Веднага установихме неуловима връзка с нашите деца.С тях станахме пълноценно семейство и щастливи родители.
Най-малката ни дъщеря се появи в семейството ни много по-късно и съвсем случайно. По онова време Саша вече беше на девет години. Не сме планирали съзнателно трето дете. Всяко лято ходим на село с децата си.
Със съпругата ми имаме уютна къща и малка ферма там и децата я обичат. Там има чист въздух, слънце и много пространство. Идваме тук само за лятото, така че не общуваме със съседите си. Една сутрин едно съседско момиче дойде да ни види.
Знаех, че майка ѝ се казва Василина и че отглежда дъщеря си сама. Момичето се приближи до оградата ни и каза: “Леле, ще ми дадеш ли нещо за ядене? Поканих момичето в къщата и го нахраних с овесена каша. – “Къде е майка ти? Защо си гладен?
Знаех, че макар да живеят бедно, майка ѝ е порядъчна жена. -Мама не се прибра вчера. Когато разбрахме, че майката на София е претърпяла автомобилна катастрофа, решихме да вземем момиченцето при себе си. За съжаление майка ѝ изпадна в кома и след това почина.
