– “Елена!” – извика мъжът и спря на вратата на купето като забързан човек. Четиридесет и пет годишната жена обърна рязко глава и отвори широко очи. “Ти?” Тя не можеше да повярва на очите си. – “Откога не сме се виждали?” – попита тихо Михаил, затваряйки вратата след себе си. – “Повече от двадесет години… Много се радвам да те видя” – каза той и се опита да погледне в големите ѝ кафяви очи. Тя беше все така женствена, непристъпна и красива, както в деня, в който се бяха запознали. Елена се усмихна мълчаливо и се обърна към прозореца. Изобщо не ѝ се искаше да говори с него. Запознаха се в болницата, където той работеше като лекар, а тя беше стажантка. Веднага се влюбиха и заживяха щастливо до края на дните си. Но в един момент мъжът започна да се държи дистанцирано.
Тогава най-добрата приятелка на Олена, Катя, признава, че го е видяла с друга. Елена приема тежко това предателство и напуска града. Там тя се омъжва и ражда син. Тя обаче не обичаше съпруга си. Михаил не може да не се възползва от тази възможност, за да ѝ разкаже всичко. – “Олена, сега ще ти разкажа всичко, но не ме прекъсвай. По онова време бях резервиран, защото твоята приятелка Катя ми каза, че имаш друг мъж. А после ти изведнъж си тръгна и аз не можах да те намеря. Катя дойде при мен, когато бях пиян, и остана да пренощува. По-късно каза, че е бременна с детето ми. Трябваше да се оженя за нея. Но тя уж беше загубила детето. Не можех повече да я понасям и се разделихме.
После, от гняв, тя призна, че е излъгала мен и теб. “Защо това се случва сега, когато съм на прага на развода?” – попита Лена разплакана. – “Омъжена ли си?” – внезапно попита Михаил. Веднага му стана ясно, че тя не е щастлива в брака си. Но Лена даде да се разбере, че няма смисъл да се събират отново. Така че те се разделиха. Месец по-късно Елена се разведе със съпруга си и оттогава животът ѝ загуби всякакъв смисъл. Един ден някой почука на вратата. Олена не искаше да става и отвори вратата, без дори да погледне през огледалото. “Михайло? “Как си… – жената се изненада, като го видя на стълбището, – живеем само веднъж. И не искам да прекарам остатъка от живота си, съжалявайки за това, което не съм направила. И тогава той остана с нея до края на живота си.
