– Здравей, Таня. Защо седиш тук? “Къде са децата?” – попита Мария Ивановна новата си съседка. Чакам брат си. Той е завел племенниците си на басейн. – Той е добър брат. – Добър?! Той е най-добрият. Ако не беше той, не знам къде щях да съм.” – Защо?
– О, Мария Ивановна, страшно е, срамно е, срамно е да си спомняш. Ние бяхме шестима в семейството. Баща ми и майка ми, две по-големи сестри, Серхия и аз. Аз съм най-малката, а Сергей е с две години по-голям. Родителите ми пиеха черно, а сестрите ми пораснаха и започнаха да повтарят родителите си.
Но брат ми не се подхлъзна към това и ме спаси. Родителите ми не се интересуваха от нас. Той се погрижи за мен.” – Как искаш да кажеш “погрижи се за мен”? – Ето така. Старейшините не се интересуваха къде сме, какво правим и дали се храним.
Когато се напиеха и започваха да се оплакват, Серхий ме отвеждаше в плевнята и ме увиваше в различни парцали. Беше на девет години, когато тръгна по съседите да търси работа, за да се прехранва. Някои хора просто му давали нещо за ядене, а други го принуждавали да чисти тоалетните.
И той го прави. А след това честно сподели с мен спечелената храна. Един ден сандалите ми се счупиха. Сергий помоли родителите си да ми купят нови, но те казаха, че през лятото мога да ходя боса. Затова той сам ми направи обувки.От пластмасов контейнер.
И тогава една съседка ги видяла и донесла обувките на внучката си. Беше ти трудно. Но той изглежда е в твоето положение. Как се справя? – Справя се много добре в училище. Подиграваха ни се, наричаха ни “бедняци” и “пияници”, но той казваше: “Всичко е наред, сестро.
Не се разстройвай, остави ги да говорят. Ние ще учим с теб, ще ходим на работа и ще ядем сладолед.” И така, той учеше и ме взе със себе си. Ожени се за мен, помогна ми с апартамент… О! Ето ги. Серхий и племенниците му слязоха от скъпата кола. Купих сладолед – каза брат му и прегърна сестра си.
