Алла, моята приятелка, е наследила имот от покойната си леля. Леля ми почина млада, беше само на 63 години, имаше двустранна пневмония и ходеше по санаториуми, но беше твърде късно, тялото ѝ вече не можеше да се съпротивлява. Леля ѝ оставила в наследство една вила. Леля й нямаше други наследници, освен Алла. Съпругът ѝ бил починал преди 15 години, никога не са имали деца и Алла ѝ била като дъщеря. Минала седмица от онзи ден и тя и съпругът ѝ решили да разгледат вилата. Всичко в нея ѝ напомняше за покойната ѝ леля Лида, с плетените бели салфетки и кристалните сервизи навсякъде, всеки милиметър от нея беше наситен с жената. Двамата със съпруга ѝ останаха във вилата цял ден, искаха да се приберат.
Въпреки всичко леля ми отдавна не беше идвала там. Имаше много прах. Накрая Алла решила да измие пода в спалнята, сложила мопа под леглото и се ударила в нещо, било сандък, решила да го извади и да види какво има вътре. Обадила се на съпруга си, за да сподели радостта си. В сандъчето имало семейна кутия за бижута и антикварни бижута. На всичкото отгоре имало и голям суичър. На сутринта Алла се събудила и установила, че нито съпругът ѝ, нито сандъкът са там. Тя си помислила, че може би той е в кухнята и закусва. Но не открила никого там. Тя чакала съпруга си, като си мислела, че той скоро ще се върне, че е излязъл по работа и че просто е прибрал сандъка далеч от любопитни очи.
Минава една седмица, нито съпругът ѝ, нито сандъкът са в апартамента и никой не ѝ се обажда. Накрая Алла се отказала от апартамента и отишла да живее във вилата на леля си. Тя не подала сигнал в полицията срещу съпруга си, мислейки, че той ще се вразуми, още повече че откраднатите вещи няма да му донесат щастие. Какво мислите, месец по-късно съпругът ѝ дошъл да изпълзи при нея, разкаял се, казал, че е сгрешил, да му прости. През цялото това време не бил похарчил никакви пари, но успял да роди бижутата и кутията. Алла, разбира се, не очакваше той да се появи отново в живота ѝ. Тя му отне кутията, но не можа да му прости, въпреки че го обичаше.
