Наложи се да напомня на Остап за неспокойното ни минало. Историята ни започна през 2010 г., веднага след като се оженихме. Живеехме в порутен апартамент в съветски стил, далеч от центъра на града, и пътувахме до работа с два микробуса. До 2012 г. бяхме спестили достатъчно пари, за да си купим парцел извън града.
Мечтаехме да имаме собствена къща. Ето защо похарчихме цяло състояние за нея: купувахме строителни материали, наемахме изпълнители, контролирахме процеса и избирахме нови мебели. Родителите ми с удоволствие помагаха финансово, но свекърва ми Олга не направи нищо за нас.
Но най-странното е, че тя изобщо не беше бедна. Притежавала е три магазина за дрехи и обувки, ремонтирала е апартамента си, купила си е нова кола и два пъти годишно е ходила на почивка в чужбина. Когато я помолихме за заем, тя се изсмя и каза, че няма достатъчно пари за нашата къща и че трябва да се осигуряваме сами.
Дразнеше ме нейното лицемерие. Тя би направила всичко за по-малката си дъщеря Алина. От частно образование до следване във Варшава, тя щедро осигурява средства за дъщеря си. Ситуацията принуждава Остап да замине за Германия в края на 2012 г., за да работи – изтощителна работа, която все още му причинява здравословни проблеми.
И сега, 10 години по-късно, най-накрая сме се установили в къщата си, имаме деца, водим домакинство.Остап изкарва добри пари, а аз помагам, като продавам цветя от градината ни. Миналата седмица Остап предложи да поканим майка му да живее при нас през лятото. Бях зашеметена.
В края на краищата Оля не се беше интересувала от нас през всичките тези години, но сега се сети за нас, защото Алина беше твърде далеч в Полша. През зимата Оля претърпя сърдечна операция. Тя използва този факт, за да накара Остап да я посещава често. Сега тя планираше да прекара цялата си лятна ваканция с нас.
Въпреки че преди беше отказала да ни помогне финансово, когато строяхме къщата, сега тя искаше да живее в нашата къща за наша сметка. Остап я защитава, което наистина ме наранява. Със сълзи на очи я помолихме за помощ, но тя отказа. Затова бях твърдо решен да не променям мнението си за нея.