Дъщеря ми се омъжи за богаташ. И ме поканиха в дома им като готвач. Отначало бях много развълнувана, но когато разбрах какъв е трикът, избягах.

– “Дъщеря ми, леля Зоя, изпраща поздрави”, каза майка ми в края на телефонния ни разговор. “Как е в столицата? “Как е Марина?” – попитах аз. “О, тя се върна, скъпа. Започнах да разпитвам майка ми за подробности. Започвам с това, че Зоя Михайловна беше наша съседка, на около петдесет години.

Тя работеше като готвач в ресторанти, откакто се помня. Зоя има дъщеря, Марина. След като завършва училище, тя се премества от селото в града, постъпва в университет и скоро си намира богат мъж, собственик на успешна бизнес компания, и се омъжва за него. Зоя Михайловна била щастлива за дъщеря си.

“Тя е работила през целия си живот, преминали сме през много трудности. Оставете дъщеря си да се наслаждава на живота си.” В моите спомени Зоя Михайловна беше весела, активна жена, която винаги изглеждаше добре поддържана, но скромна, и беше животът на партито.А майка ми казва, че сега е почти неузнаваема. Изглежда стара и уморена, сякаш не е дошла от града. Зоя Михайловна разказа на майка си следното:

“Вие сте свидетели на това, че направих всичко за Марина, не пожалих нищо за нея. Опитах се да се уверя, че тя има всичко, за да бъде в крак с връстниците си. Спомняш ли си радостта ми, когато разбрах, че зет ми й е предложил брак, помислих си, че най-после е дошъл нашият ред да бъдем щастливи?” Да, беше така.

Спомням си като днес, че Зоя беше на седмото небе от щастие, че ще се премести при дъщеря си, и ме покани. И така, без да се колебае, тя си събра нещата и замина.” “Такива къщи съм виждала само в киното. Дадоха ми една стая. На сутринта отидох в кухнята и намерих готвач, който приготвяше закуска.

Но и аз съм готвач. Реших да не седя безучастно и също сготвих нещо.Дъщеря ми ме предупреди, че съпругът ѝ обича да закусва отделно, така че не закусвахме заедно. На следващия ден дъщеря ми каза, че са вечеряли с гости. Тя ме помоли да се уверя, че всичко е на най-високо ниво. Аз направих точно това.

Гостите и особено зет ми много харесаха моите ястия. На следващия ден дъщеря ми ми каза, че са уволнили всички готвачи, за да мога да готвя само аз. Първоначално не изпитах никакво негодувание, дори се зарадвах, че им е харесало толкова много.

Но скоро дъщеря ми изригна, че това е бил техният план: да ме привлекат и да ме накарат да работя за тях безплатно. Издържах само един месец. След това излязох от къщата, като казах, че отивам да пазарувам, и повече не се върнах. Прибрах се вкъщи. Дъщеря ми започна да ми се обажда и да казва, че съм ги изоставил, че съжалявам, че съм предател. Аз ли съм виновен за нещо друго?”

Related Posts