Едва стигнахме до къщата на свекърва ми, а тя излезе от стаята, облечена красиво, и каза, че отива на сватба и че можем да се чувстваме като у дома си, въпреки че ни беше поканила при себе си и бяхме пътували до нея с децата в продължение на осем часа.

Свекърва ми се обаждаше на Дмитрий всеки ден и ни молеше да дойдем в тяхното село на гости. Тя каза, че внуците ѝ липсват много и че не ги е виждала от няколко месеца. Дотам се стигаше за четири часа с кола. Синът ми е на 4 години, а дъщеря ми е почти на 3. Не е лесно да се пътува с две малки деца.

И двамата знаехме това. Но майката на съпруга ми беше много настойчива и ние се съгласихме да отидем. Съпругът ми си взе отпуск, за да можем да тръгнем в петък сутринта и да се върнем в понеделник. Обадихме се на свекърва ми и й казахме кога ще дойдем. Тя каза, че ще ни чака у дома, ще замеси тестото и ще изпече питките в петък.

Купихме подаръци за майката и сестрата на Дмитрий и си тръгнахме. Няколко пъти спирахме, за да пуснем децата да се разходят, а по обед спряхме в едно кафене да хапнем. Като цяло прекарахме почти 8 часа на път. Пристигнахме в дома на свекърва ми вечерта. Тя ни посрещна радостно, вечеряхме и децата бързо си легнаха, защото бяха много уморени по пътя.

А на сутринта Наталия, моята снаха, изтича при майка ми и й каза да побърза да се облече, защото зет й я чака в колата. Оказа се, че сестрата на зет ми се е омъжила, те се женят днес. Свекървата, облечена красиво, излезе от стаята си и забърза към дъщеря си.- “Чувствайте се като у дома си – каза ни тя, – в хладилника има храна, приготвила съм нещо.”

Доматите и зелето са в мазето, там има и малко консерви, а картофите са в мазето, така че можете да си ги вземете сами. И сине, не забравяй да нахраниш пилетата и прасетата навреме. И те си тръгнаха. Съпругът ми и аз бяхме много изненадани. Свекърва ми знаеше всичко, така че. А какво да кажем за това, че й “липсват внуците”?

Те дори още не се бяха събудили, а тя вече беше избягала, без дори да си направи труда да се обясни. Вечерта свекърва ми се обади и каза, че ще остане да пренощува там, за да може да продължи да ходи и на следващия ден. Тя щяла да се върне в неделя вечерта.

Съпругът ми каза, че трябва да тръгнем в неделя вечерта, че децата ще спят на път през нощта и на мен ще ми е по-лесно. Започнахме да се приготвяме, за да се приберем у дома. В неделя вечерта свекърва ми се върна, а ние тъкмо събирахме багажа в колата и качвахме децата.

Майката на съпруга ми беше много недоволна, беше и изненадана. “Казахте, че заминавате утре сутринта. Не успях да видя внуците си както трябва. Какво имаш предвид? “Ако ти липсваха внуците, мамо, нямаше да ходиш никъде, а щеше да си стоиш вкъщи с тях.

Ако искаш да видиш внуците си, ела сама при нас. Донесохме на теб и сестра ти подаръци, те са на терасата. Довиждане. Свекърва ми е обидена от нас. Тя изобщо не говори с мен, а на съпруга ми може да каже няколко думи през зъби. И каква е нашата вина?

Related Posts