Зет ми има труден характер, но винаги съм вярвала, че отношенията ни са добри. Опитвах се да се отнасям към него с разбиране, да го приемам такъв, какъвто е, и ми се струваше, че той ме приема и уважава. Наскоро наследих апартамент от мой роднина и отначало го дадох под наем. Дъщеря ми и семейството ѝ живеят в малък, двустаен апартамент.
След като се замислих, реших да им дам втория си апартамент, за да могат да го отдават под наем и да използват парите, за да подобрят условията си на живот, например. Исках да им дам ключовете от апартамента за Нова година. Но в навечерието на Нова година цялото ни семейство се събра около масата, за да отпразнува рождения ден на най-голямата ми внучка. По време на празненството зет ми изгуби телефона си и всички започнаха да го търсят, затова реших да му се обадя веднага, за да го намеря по-лесно.
Намериха телефона, но видях, че е сложил снимка на някакво куче в номера ми. Струва ми се, че това ясно отразява начина, по който той се отнася към мен. Зет ми се смути, като видя, че това не е убягнало от вниманието ми. Бях безумно обидена от това и реших, че няма да им дам нищо. С годините не ставам по-млада и е възможно парите да ми трябват и на мен самата.
